Клайв Къслър - Призрачният кораб

- „Скарабей 1”, освободени сте от крана. Прехвърляме ви към контролната зала.

С това комуникацията бе превключена и се чу гласът на Пол.

- Можете да се спускате.

След няколко секунди се разнесе престорено обидени­ят глас на Дюк.

- Пререждате ме, „Скарабей 1“. Трябваше да се гмурна пръв.

- Който блее, губи! - отвърна Гамей.

Елена се позасмя.

- Момичетата са номер едно - добави тя. - Пускаме комуникационния фар. Ще се видим на дъното.

Елена натисна няколко превключвателя. От баластните контейнери на подводницата заизлиза въздух и скоро ги обгърнаха зеленикавите океански води.

Елена включи двигателите. Невероятно плавно оранжевата машина започна дългото си спускане. Щяха да видят дъното след не по-малко от половин час.

Щом подминаха шейсетия метър, Гамей включи външните прожектори. На почти триста метра се видя и дъното.

- „Скарабей 1“ е на дъното - съобщи Гамей. Радиосигналът стигна до шамандура на повърхността по фиброоптичен кабел, не по-дебел от корда. Оттам антената на шамандурата го прерати към „Кондор“. - Продължаваме към развалините.

Скоро се показа и потъналата яхта. „Етернет“ седе­те на кила си, почти идеално изправена. Около носа се виждаше леко сплескване, вероятно от удара в дъното, но иначе изглеждаше в относително добро състояние.

- Виждаме я - докладва Гамей. - Предният край при­лича на акордеон, но отгоре изглежда добре. Няма я радарната мачта, няма ги и антените. Но иначе е като на изложение.

Докато кръжаха край лявата страна на „Етернет , Гамей зърна светлини отдясно, които се спускаха сред чер­ните води.

- Дюк, ти ли си това? Или е някое HЛO?

- Спокойно - отвърна той. - Дюк е тук и ще се погрижи за всичко.

Гамей завъртя очи.

- Радвам се, че успя да дойдеш. Ние сме отляво, ти - отдясно. Така няма да си преплетем комуникационните кабели.

- Разбрано! - отвърна Дюк.

Елена се обърна към Гамей.

- Откъде ще започнем?

- Да влезем отгоре – предложи Гамей. – Там са се криели Уестгейт, жена му и децата. Там ги е видял и Кърт - или си е въобразил, че ги е видял.

Елена кимна и завъртя машината. Скарабеят се издигна покрой обшивката и бавно се придвижи кьм изпочупените прозорци на мостика.

- Може ла пуснем камерата през прозореца - предложи Елена.

- Не ми харесва как изглежда това стъкло - втренчи се напред Гамей. - Ако пререже кабела, ще изгубим камерата. Да махнем вратата на люка.

Елена кимна и заработи с приборите с уменията на пилот на изтребител.

Насочи елин от прожекторите към люка. Беше открех­нат. Когато Елена доближи скарабея достатъчно, Гамей успя да сграбчи люка с една от ръцете. Дръпна няколко пъти, но безуспешно - беше заял.

- Ще трябва да го разрежем - въздъхна тя.

Подводницата заплава в обратна посока.

- Напречно течение ни влачи обратно - съобщи Елена.

- Можеш ли да компенсираш?

- Разбира се!

Когато се върнаха па първоналачната си позиция, чуха Дюк по радиото:

- От тази страна корабът е в добра форма. Няма сле­ди от щети, освен тези от удара в дъното. Продължавам огледа.

Гамей вече беше готова с горелката. На върха ѝ припламна лека искра и към повърхността се заиздигаха мехурчета. Прерязаха пантите и сграбчиха вратата с механичните ръце. Гамей н отмести и я пусна на палубата.

- Приготви камерата - каза Гамей.

След миг малката камера на скарабея вече плаваше из потъналата яхта. Камерата имаше собствен прожектор и източник на енергия, но беше свързана за скарабея тънка фиброоптична нишка, през която предаваше и картина.

- Мостикът е пълен с останки - отбеляза Гамей и настрои камерата на 360-градусова снимка. Стъклената стена – тази от спомените на Кърт, още беше на мястото си, макар и замрежена от пукнатини.

- Прилича на пътната карта на Пенсилвания - отбеляза Гамей.

Не можеха да видят нищо през стената заради пукна­тините и тънкия слой тиня.

- Трябва да заобиколим - каза Гамей.

Един отворен люк им предложи възможен път и Гамей насочи камерата натам.

- Странно, че всички люкове са отворени - каза Пол, който виждаше същото, което виждаха и те. - Яхтата е била в състояние на тревога, потъвала е, би трябвало всички люкове да са затворени.

Докато Гамей насочваше камерата към люка, Дюк също се намеси.

- Тук намерих нещо, „Кондор“! Кингстоновите клапи са отворени.

- Ако корабът се е наводнявал, би трябвало да са зат­ворени - изненада се Гамей.

- И аз това си помислих. Насочвам се към кърмата.

Гамей продължи с камерата към главния салон. Не искаше да открие удавената жена и децата ѝ, дори това да означаваше край на загадките.