Клайв Къслър - Призрачният кораб

„Толкова ли ви липсвах?“

Гамей откопча колана си и се надигна от седалката. Завъртя се и насочи фенерчето към задния край. От ба­ластните контейнери се издигаха струи мехурчета. Все едно някой беше отворил цяла кутия алка зелцер.

- Не ми казвай - възкликна Елена, - вече знам. Дюк е пробил резервоарите ни с онзи трион.

Гамей кимна и седна обратно. Изключи фенерчето, слънце

- Дотук с пина коладата на Дюк. И с връщането ни на слънце.

- По-зле е. Две сме. И току-що се отървахме от всичкия си резервен въздух. По мои сметки имаме въздух за по-малко от два часа.

В една тъмна стаичка, много подобна на контролната зала на „Кондор“, Себастиан Бревар се взираше в двата плоски екрана пред себе си и се хилеше неудържимо, до­като Калиста натискаше разни копчета по клавиатурата.

Тя вдигна глава.

- Боя се, че изгубихме и двете връзки, скъпи братко.

- Виждам. Не получаваме нищо, нито от подводницата, нито от „Кондор“.

Току-що бяха наблюдавали на живо - през собствените камери на НАМПД, как един вирус на Калиста разби на пух и прах операцията на НАМПД. Бяха хакнали един от простите ъпдейти на навигационната система и бяха пуснали вируси и на „Кондор“, и на скарабея. Програмите на Калиста бяха прехвърлили управлението към отдалечена локация - бърлогата на Брсвар.

С уменията на ловец Калиста бе използвала уреди пред себе си, за да превърне едната от подводниците в убиец, да открие другата и да я удари в корпуса на яхтата. Според последните образи от подводниците, двете се бяха се вкопчили в смъртоносна схватка. Послс връзката прекъсна.

- Е, получи каквото искаше - каза Калиста на брат си. - Откриха липсващата спасителна камера. Скоро ще знаят истината за потъването на „Етернет“.

- Крайно време беше - отвърна брат ѝ. - Започнах да си мисля, че никога няма да потърсят яхтата.

- Може би не биваше да променяме данните на сонарния скенер, за да показва, че яхтата е на парчета.

- Необходимо беше - отговори Бревар. - Помниш, че още в началото щом Остин се възстанови, веднага започ­на да души. Щеше да се гмурне преди месеци, ако не го бях подлъгал, че яхтата е на парчета и тогава целият гра­фик щеше да замине на кино.

Брат ѝ и неговите графици! Защо всичко трябваше да е толкова сложно.

- Няма ли сега да подгонят Уестгейт?

- Не веднага. Само ще го заподозрат и ще го следят отдалеч, зa да не ги усети.

- А после?

- После, когато му дайде времето, ще им подхвърлим още една улика.

Стьпка по стъпка, помисли си тя. Само че имаше проблем.

- Трябва да предположим, че вече са разбрали за намесата ни.

- Нядавам се да са разбрали - рече брат ѝ. – Трябва да осъзнаят колко са уязвими. Това ще поразмърда мозъците на големите клечки. Ще започне онази сложна реакция, която ще доведе до съмнения и объркване, до паника, която ще ги накара да изпитат нужда да сторят нещо. Каквото и да било. Така работят те - действие, противодействис. Няма просто да чакат.

- Посаждаш семе, така ли - погледна го Калиста.

Той кимна.

- И от това семе ще разцъфне планът ни.

Калиста отдалечи стола си от пулта, облегна се назад и вдигна крака на бюрото. Острите токчета на високите ѝ ботуши закачиха клавиатурата.

- Ще ми се да внимаваш повече - каза брат ѝ.

Както обикновено, сестра му не му обърна внимание.

- Сега какво следва? - попита тя.

- Акоста ще се опита да изтъргува хакерите с корееца - отвърна той. - Ти и Егън ще вземете няколко души и ще се свържете с него. Ако можете да се спазарите с Акоста, направете го. Ако ли не, оставете сделката да започне и едва тогава се намесете. Най-вероятно ще ви отведат пра­во при Сиена Уестгейт. Върни я, за да довършим всичко.

Пол Тpayт стоеше на палубата и гледаше как хеликоптерът се отделя от кораба. На борда му беше раненият капитан. Това бе същият хеликоптер, с който Кърт и Джо бяха открили „Етернет“ преди три месеца.

Капитанът не искаше да го водят в болница, но лекарят на кораба потвърди, че била засегната една от големите артерии на крака му. Имал късмет, че не е умрял от кръвозагуба и трябвало спешно да го оперират.

Капитанът бе изгубил много кръв и бе твърде слаб, за да спори.

- Грижи се за кораба! – каза той на Пол, докато го товареха на летателната машина.

Когато хеликоптерът се скри на запад, инженерът се приближи до Пол.

- Явно вие командвате сега.

- Голям съм късметлия - отвърна Пол. - Какво е състоянието ни?

- Всички системи са офлайн. Носим се без мощност.