Клайв Къслър - Призрачният кораб

- Но ние се носим по течението - учуди се Пол. - Дори да стои на едно място, сравнителните координати трябва да са различни, освен ако и той не се носи.

- Или ако не ни следи на самата граница на радарния ни обсег - отбеляза мъжът.

- Доста голям ще да е, ако се вижда толкова отдалеч - взря се в екрана Гамей. - Може би затова се държат на разстояние.

Всичко това бяха догадки. Само че след това, което преживяха, Пол нямаше намерение да отхвърля каквото и да било предположение с лека ръка.

- Кога се връща хеликоптерът?

- Това е вторият проблем - отвърна морякът. - Пило­тът съобщи, че е получил механична повреда малко след като излетял от Дърбан. Наложи се да се върне. Последно се опитваше да намери някаква резервна част. Но дори да е успял да я намери веднага, ще се върне най-рано утре сутрин.

- А влекачът е на четири часа път оттук, така ли?

- Поне четири.

Пол въздъхна. Сами в нощното море и вероятно под от непознат кораб - това никак не му харесваше.

- Свържете се с главния щаб по сателитния телефон - каза накрая той. - Докладвайте им, че изглежда си имаме компания.

- А ние какао ще правим? - попита Гамей.

Пол бе пpaгматик.

- Или ще се надяваме, че страховете ни са напразни и ще се радваме на вечерта, или ще се подготвим да от­блъснем абордаж.

Гамей скръсти ръце и се нацупи.

- Е, явно ще се наложи да отложа плановете за вечеря на свещи и ще трябва да се разтърся по палубата за камъ­ни и прашка.

1Десалинизация – процес на премахване на солта от морска вода и превръщането ѝ в питейна. – Б. ред.

„Кондор“ продължаваше да се носи свободно в океана. Постепенно нощта обгърна кораба и заедно с тъмнината донесе и усещане за самота и изолация. Корабът бе при­тихнал в очакване на схватка. Но нападатели така и не се появиха, а Пол започна да се пита дали страховете му не са били преувеличени.

- Някаква промяна? - обърна се той към моряка пред радара.

- Не, сър! Които и да са, просто се носят заедно с нас.

Пол усещаше, че опасността е отминала, а и влекачът бе само на час от тях, тъй че реши, че спокойно могат да проучат тайнствения обект от радара.

- Имаме високоскоростна лодка, нали?

- Да, сър.

- Добре. Пригответе я. Ще я взема и ще разучим тайн­ствения ни спътник.

- Без мен никъде няма да ходиш! - чу се глас зал гърба му.

Гамей стоеше до вратата на мостика.

- Не бих си и помислил - отвърна той. - Всъщност, мисля да си организираме двойна среща. Ще вземем и Дюк и Елена с нас.

Скоро четиримата бяха на борда на най-бързата моторна лодка на „Кондор“ - елегантна машина, изработена от специалните военноморски части на Холандия. Десетметровият съд приличаше на полицейски катер с висок нос, открита палуба, централизиран контролен пулт и навигационна мачта. Лодката се понесе по вълните с четиресет възела.

Пол стоеше на носа с Гамей, Дюк управляваше, а Еле­на подготвяше оръжията, които бяха взели от кораба за всеки случай.

- Би трябвало да видим целта след няколко минути, стига да има светлини на борда - осведоми ги Дюк.

Пол кимна, взрян в мрака. Още нищо не се виждаше.

- Какъв е планът, когато пристигнем? - попита Гамей.

- План ли? - попита Пол.

- План! - повтори Гамей. - Нали знаеш? Онова нещо, което измисляш предварително, за да го зарежеш, когато всичко се обърка.

- А, да - чукна се по челото Пол. - Мисля да обградим целта и, ако се окаже агресивна, да убедим капитана им да се предаде.

Гамей въздъхна.

- Мда, отсега го зарязваме.

Пол се позасмя.

- Не мисля, че ще са агресивни. Мисля, че и те като час имат нужда от помощ.

- Защо тогава взехме оръжия? - попита Елена и вдигна пистолета си.

На палубата имаше и две пушки „АР-15“ за Пол и Га­мей.

- За неизбежния момент, когато се окаже, че греша - отвърна Пол с непроницаемо лице.

Докато лодката им летеше по тъмната повърхност на морето, радиото изписка едва доловимо и се чу гласът на главния инженер.

- Тук е „Кондор“! Извън обхвати ни сте. Според кур­са и скоростта ви, би трябвало да подминавате трета база и да тичате към четвърта.

Съобщението бе кодирано в случай, че някой ги под­слушва.

„Трета база“ значеше, че са почти до целта. Пол взе микрофона.

- Спирате ли ни, или ни казвате да продължим?

- Няма следа от аутфилдери, готови да върнат топ­ката на четвърта. Продължавайте да тичате.

- Разбрано! рече Пол и остави радиото. - Всичко е чисто.

- Така си мислела и мишката, докато тичала към сире­нето в капана - засмя се Гамей.