Клайв Къслър - Призрачният кораб

- И ти го чу, нали? - попита Гамей.

Сетивата си играят с нас, помисли си Пол.

- Вие двете и корабът ви призрак... Да не подскачаме от всеки шум.

Елена кимна и свали ръка от пистолета.

- Ще се оглеждам за духове - каза Гамей.

Пол кимна и отново се захвана с копането.

- Виж дали някой дух няма желание да ме смени с лопатата.

С подновена енергия той продължи да копае. Скоро греблото се удари в нещо твърдо. Пол изчисти с длан пръстта и видя ръждясала стоманена плоча.

- Ударихме стената. Буквално.

Разшириха тунела и стигнаха до един люк. Нe успяха да го отворят, но продължиха да копаят и откриха наполовина счупен прозорец. Махнаха стъклата и Пол надникна вътре.

- Какво виждаш?

- Като пещера е - рече той. - Наносите са я понапъл­нили, но не съвсем. По-навътре сякаш е по-чисто.

- Странно е, че залата не е пълна догоре - огледа се Елена.

И Пол се чудеше защо е станало така.

- Може би растителността отгоре е станала твърде гъста и е оформила нещо като преграда. Но доколкото виждам е пропускала влага. Почвата изглежда мокра, като пясъчен бряг след отлив.

Той освети помещението с фенерчето. Лъчът се изгуби в далечината. Залата очевидно бе доста обширна.

Пол отстъпи назад.

- Кой ще има честта?

Елена поклати глава. Гамей стори същото и посочи към отвора.

- Идеята беше твоя.

Пол не беше любител на тесни пространства. Не че имаше клаустрофобия, просто тесните пространства не бяха правени за хора с неговите размери. Но Гамей бе права, идеята беше негова.

Той пристъпи към отвора, увери се, че не са останали остри стъкла по перваза и прескочи вътре.

- И пак на първа линия - рече той, а двете слушателки простенаха с досада.

Пол стъпи на мократа почва.

- Има ли паяци? - подвикна Гамей.

- Не виждам никакви.

- Сигурен ли си?

- Напълно!

Гамей пропълзя след него. За изненада на Пол, Елена също влезе.

- Няма ла остана сама навън - отговори тя на въпроса в очите му.

Отначало само пълзяха. Пръстта се беше натрупала толкова високо, че между нея и тавана разстоянието не беше повече от метър и двайсет. Но колкото повече се от­далечаваха от прозореца, толкова повече място се отва­ряше, пръстта намаля и се спусна надолу в плавен склон. На едно място нещо стърчеше от пръстта. Пол отиде до­там и се засмя.

- Какво е толкова смешно? - попита Гамей подозри­телно.

- Помниш ли вечерята на свещи, за която припираше? Мисля, че може да се уреди.

Пол извади предмета от наносите. Беше доста поизгнил стол.

- Мисля, че сме в трапезарията на кораба.

Гамей също се позасмя.

- Надявах се на по-предразполагаща атмосфера.

Продължиха надолу. В края се озоваха на почти равно място с тънък равномерен слой пръст. Когато го разровиха, установиха, че е не по-дебел от петнайсетина сантиметра.

Гамей поизчисти ръце в дънките си.

- Следвашия път, когато отида на спа, няма да ми трябват кални бани. Е, какво следва сега, безстрашни главатарю?

Поя се огледа.

- Да видим можем ли да разберем какъв е този кораб и откъде се е взел.

Продължиха напред и скоро попаднаха на кухня и склад.

- Вижте печките - рече Гамей. - Доста са стари.

- Колко стари? - попита Пол.

- Не знам. Но много. Приличат на печката на баба, която беше наследила от майка си.

Пол се взря в печките. Наистина бяха доста стари. Имаше чувството, че се бяха върнали иазал във времето.

Той отвори един шкаф и видя редици чинии. Взе една от тях и изстърга втвърдения многогодишен прах и кал. В ъгъла се откри знак - стилизирана котва, леко килната на една страна. Стори му се позната.

Показа я на Гамей, която обаче сви рамене и поклати глава.

- Складовете са празни - рече Елена, като влезе в кух­нята. - Няма даже една консерва боб.

Пол прибра чинията в шкафа.

- Да потърсим мостика - рече той бодро и понечи да тръгне, когато някакъв звук го закова иа място. Отново бяха хриповете. Само че сега приличаха повече на ръм­жене - гърлено и заплашително. Този път и тримата ги чуха съвсем ясно.

Пол насочи фенерчето към прага и нещо се стрелна напред. В мрака отекна рев и тримата се хвърлиха в раз­лични посоки.

Пол сграбчи Гамей и я скри зад себе си, а до тях се завър­тя някакъв силует и нещо удари Пол в гърдите със силата на таран. Той се претърколи и падна в калта. Фенерчето изхвърча от ръката му, а ревът изпълни цялото помещение.

- Бягайте! - извика Пол.

Елена се покатери на една от печките, а Пол помогна на Гамей да се изпрани.

Нещо сс удари в чугунените печки и разтърси цялата стена. От удара чиниите се изсипаха и изпотрошиха на пода. Елена започна ла стреля и помещението се озари от проблясъците на пистолета.