Клайв Къслър - Призрачният кораб

Вярна на думата си, тя го чакаше в края на подвижното мостче. Прегърнаха се и закрачиха към пристана. Никога в живота си Пол не беше виждал толкова много картички, цветя и венци.

Спря до една снимка - мъжът на нея му се стори поз­нат. Снимката бе черно-бяла, виждаше се едър мъж с де­бели мустаци. Отдолу беше името му, както и поста му на кораба, огняр, на борда на „Уарата”, причислен към задния котел.

Пол не вярваше в духове, но се запита дали пък не е възможно...

Хванати за ръце, той и Гамей прекосиха пристана, без да продумат.

Подробностите в съобщението на Кърт уточняваха какво е научил за плана на Бревар. А когато президентът и шефът на Федералния резерв бяха уведомени за плановете на Себастиан, те наложиха тридневен мораториум върху всякаква дейност на Резерва.

Междувременно Монтресор, Сиена Уестгейт и останали­те хакери доброволно споделиха всичко, което са били принудени да сторят, всички вируси, „гюмета“ и задни вратички, докато една по една опасностите не бяха неутрализирани.

След дванайсет часа на „Охайо“, Кърт, Джо и Калиста бяха прехвърлени на кораб за Дърбан. Лейтенант Брукс и хората му пък бяха прибрани от хеликоптерите си и върнати на „Батаан“, след като тържествено обещаха никога да не се подиграват на океанографите.

Когато наближиха пристанището, Кърт и Джо с въз­хищение се взираха в „Уарата“, у дома след всички тези години. Хиляди букети се трупаха пред кораба, а вече започваше и работата по почистването и реставрацията. Правеха се планове част от кораба да се превърне в музей, а останалото - в плаващ паметник на двеста и единайсет­те пасажери и екипаж, изчезнали преди повече от век.

Бяха открили дневник в лазарета, който даде отговор на много въпроси. За жалост наследниците на загиналите трябваше да разберат, че онези, които не са били убити при отвличането на кораба, са били изоставени в спасителни лодки и са се удавили в бурята на следващия ден. Плани­раше се след няколко дни да направят панихида с почести.

Когато стигнаха до пристана, Кърт се огледа за позна­ти лица.

- Мислех, че Пол и Гамей ще са тук - каза разочаро­вано той.

- Пратиха ми съобщение. На двойна среща са с Дюк и Елена. Щели да се отбият на някое стрелбище, за да до­кажат веднъж завинаги кой е спасил „Уарата“.

Кърт вдигна рамене. Нищо не разбираше. Макар Пол и Гамей да ги нямаше, посрещна ги привлекателна жена с бяла рокля, която добре контрастираше с канеления ѝ тен. Махаше и викаше нещо на Джо.

- Не знаех, че имаш приятели в тази част на света - каза Кърт, макар че Джо сякаш имаше приятели във вся­ко пристанище.

- Тя е репортерката, която написа статията за спаси­телната операция - как те измъкнах от пастта на разгне­вения океан - обясни Джо. - Посближихме се, докато ти се възстановяваше.

- Е, ако някой от нас е заслужил почивка, това си ти. Ще се видим във Вашингтон.

Джо кимна, прекоси подвижното мостче и тръгна с привлекателната жена.

Докато и другите слизаха на брега, Кърт се обърна кьм Калиста. Възстановяваше се, но изглеждаше изпита и измъчена.

- Какво ще се случи с мен? - попита тя. - В затвора ли отивам?

Кърт си пое дълбоко дъх.

- Много хора имат въпроси към теб - призна той. – ФБР, Интерпол, Скотланд Ярд... Но и се ползваш със смекчаващи вината обстоятелства. Освен това ни помог­на в ключов момент и вече предостави информация за останалите заговорници.

Тя се поразведрн и сведе глава към стъпалата си. Долната част на десния ѝ крак бе гипсирана, а проследяваща халка на глезена ѝ напомняше, че не е свободна. Южноаф­риканската полиция и британското консулство възнамеря­ваха да я следят, докато решат съдбата ѝ. Бяха ѝ съобщили, че ще ходи навсякъде с придружител - един от дърбанските полицаи вече я чакаше в края на подвижното мостче.

Определено нямаше изгледи да я освободят скоро. Калиста се обърна към Кърт.

- Ще ме посещаваш ли в затвора? Сигурна съм, че през повечето време ще съм в изолатора.

- Разбира се. Ще ти донеса торта с пила - засмя се той.

Тя вдигна вежди.

- Най-малкото, което мога да направя - каза той. - Колкото до мен, вече си част от глутницата.

- Глутницата? - изгледа го недоумяващо тя.

Нямаше намерение да ѝ обяснява.

- Когато ти се освободи време, прочети „Книга за джунглата“. Ще ти се изясни.

Калиста кимна и се обърна към пристана - групич­ка хора излязоха от една от чакалните и застанаха пред кораба в очакване. Приличаха на три поколения от едно семейство. Една двойка с посинели коси, трима души на около трийсет-четиресет години и няколко деца.