Клайв Къслър: Призрачният кораб

Себастиан дръпна Сиена към себе си.

- Толкова ли си наивен? Всеки ден има буквално ми­лиарди плащания. За месец трилиони долари сменят притежателите си. Да не мислиш, че всичко се пресмята от орди счетоводители със зелени пластмасови козирки, че се бъхтят някъде в задните стаички на някоя прави­телствена сграда? Всички проверки и одити се правят от компютърни програми. Познай кой ги контролира сега? Аз! Данните, които изплюват, ще удовлетворят дори мал­цината, които си правят труда да гледат нещо повече от най-горния и най-долния ред. Мога да те уверя.

Себастиан дръпна отново Сиена едно стъпало нагоре.

- Не можеш да си сигурен - не се предаваше Кърт.

- На този етап съм! - отвърна Себастиан. - А ако прави­телството ти в някакъв момент се усети, ще открият, че сто­тици милиарди долари са били създадени и прехвърлени в сметките на хиляди компании паравани, създадени от мен. Ще открият, че половината следи не водят доникъде, а дру­гата половина водят до фондове на политически кампании в Америка и другаде по света. Ще открият милиарди, прена­сочени през Китай, Иран, Северна Корея. И ще се изправят срешу ужасна дилема: да признаят истината и да разклатят доверието на целия свят в могъщия долар и да сринат меж­дународната финансова система, или да си замълчат, да зат­ворят пробойната и да си кажат, че са си взели поука.

Кърт трябваше да признае, че думите на Себастиан не са лишени от логика.

- Може и да не го огласят на всеослушание, но ще те спипат.

- Ще мислят, че съм мъртъв - рече Себастиан и дръп­на Сиена нагоре до последното стъпало и я бутна към една ниша в далечния край на стаята.

Там имаше блиндирана врата. Кърт не биваше да поз­воли на Себастиан да мине през нея със Сиена.

- Още крачка и ще те убия - рече той, - независимо от последствията!

Себастиан изгледа Кърт иззад Сиена. Така плътно се беше наместил зад нея, че виждаше Кърт само с дясното си око. Но и така стапаше ясно, че Остин ще стреля. Твърде много пъти бе губил тази жена и нямаше намерение да я губи отново.

На Себастиан му оставаше само едно. Без да пуска Сиена, той бръкна в джоба си и извади малко дистаннионио.

На Кърт му се стори, че е същото, което Калиста му подаде в тунела под Демилитаризираната зона.

- Ако мислиш ди ми угасиш лампите, позакъснял си. Обезпаразитиха ме.

- Не е зa теб - каза Ссбастиан. - А за нея.

Себастиан прошепна на Сиена:

- Да направим сделка. Твоят живот или тези на децата ти. Какво избираш?

Себастиан натисна един бутон на дистанционното и от центъра на двора се вдигна огнено кълбо - толкова огромно, че строши прозорците зад Кърт и из стаята се разлетяха стъкълца.

Кърт не помръдна, докато стъклените парченца се си­пеха отгоре му.

- Това беше оръжейната - рече Себастиан на Сиена. - Ако продължаваш да се противиш или ако той се опита да ме спре, ще вдигна затворниците във въздуха и ще изпепеля децата ти.

Е, това е залог на сляпо, помисли си Кърт. Нито един от тях не знаеше дали затворниците са още в бунгалото. Бе възможно още да се крият и да чакат сражението да приключи. А може би Джо вече ги беше извел.

- Остави ме! - извика Сиена на Кърт, очите и бяха пълни със сълзи.

- Ще те убие! А после ще убие и тях.

- Моля те! - Сиена не спираше да го моли.

В този миг на вратата се показа фигура, която безпо­мощно се влачеше по пода.

- Братко! - извика фигурата. - Скъпи братко!

Появата на Калиста разсея Себастиан. Несъзнавано той премести поглед към нея. Пистолетът му се отдръпна от Сиена за миг и в този миг Кърт стреля.

Железният куршум улучи пистолета със седемстотин метра в секунда и го деформира. Чукчето падна и ряз­ко удари куршума в гнездото му. Той се изстреля, ала тъй като не можеше да излезе през деформираното дуло, взриви пистолета и наоколо се разлетяха парчета.

В момента на експлозията оръжието все още беше в ръката на Себастиан. Шрапнелите от пистолета го раз­драха като нокти на разярено животно.

Изпаднал в сляпа ярост, Себастиан блъсна Сиена към Кърт, хвана дръжката на вратата и се опита да я затвори.

Кърт хвърли пушката и се пресегна за колта в джоба си. Бутна Сиена встрани, изпъна ръка, дръпна ударника и стреля.

Трясъкът отекна в стаята.

Едрокалибреният куршум облиза края на затръшва­щата се врата и улучи Себастиан. Той залитна назад като ритнат от кон. Удари се в стената на нишата и падна на една страна, а вратата се тръшна зад него и го скри от погледа на Кърт.

Кърт се втурна напред и натисна бравата. Не беше зак­лючена. Отвори, готов да стреля, но нямаше защо. Се­бастиан лежеше мъртъв до стената.