Клайв Къслър: Призрачният кораб

Дистанционното падна от ръката му и Кърт се поуспо­кои, ала миг след това видя на малкия екран нещо подобно на дълга стрелка на часовник, чертаеща червен кръг.

- Бягай! - извика Кърт и се хвърли към Сиена, като я подхвана, за да я вдигне на крака.

В далечината се чуха експлозии. Първо бунгалата на затворниците, след това казармите и после двата хели­коптера в хангара.

Кърт помогна на Сиена, а след това и на Калиста.

Обърна се към вратата, но беше късно. Поредица от експлозии ризтърси имението. Взривовете се приближа­ваха кьм тях като ревящ товарен влак.

Kърт осъзна, че няма друг изход и бутна Сиена към счупените прозорци и верандата зад тях.

- Скачай! - извика ѝ той.

Сиена скочи, без да задава въпроси, а Кърт се засили заедно с Калиста през ръба секунда по-късно. Във възду­ха уссти как експлозиите приближават. Части от имението отляво и отдясно бяха взривени едновременно. Кон­тролната зала лумна в пламъци миг след като Кърт, Сиена и Калиста потънаха към дъното на олимпийския басейн .

Краката на Кърт докоснаха дъното на четири метра и той вдигна глава. През кристалните води на басейна ог­нените езици изглеждаха почти красиви.

Последва буря от отломки, включително капки напалм, които останаха да горят на повърхността на водата, както и камъни от къщата, които западаха край тях като метеори.

Кърт сграбчи Сиена, за да не ѝ позволи да излезе над водата. Втора огнена вълна блъвна над тях, а после всич­ко стихна.

Кърт можеше да остане на дъното още минута, но Калиста се мъчеше да се отскубне. Едва ли бе готова за скока. Той я притисна здраво и се оттласна по-далеч от къщата. Показаха се на повърхността, а около тях все още се сипеха последните отломки.

Докато помагаше на Калиста да се държи над водата, Кърт се огледа наоколо. Сякаш света се беше запалил. По-високите етажи на имението бяха взривени без оста­тък, а по-ниските бяха погълнати от пламъци.

- Натам! - Кърт посочи към далечния край на басейна.

Сиена заплува натам, а Кърг се обърна по гръб и я пос­ледва, като влачеше Калиста. Когато дълбочината намаля, стъпиха на дъното и извървяха последните няколко метра.

Кърт мерна приближаването на някакви хора. Той завъртя барабана на стария пистолет и се подготви за по­редната схватка, но го спря познат глас.

- Леко, каубой! - извика Джо Дзавала, докато излиза­ше от мрака.

Кърт свали оръжието, а иззад Джо се показаха некол­цина тюлени.

- Кърт, това е лейтенант Брукс - рече Джо. - Лейте­нант Брукс, представям ви Кърт Остин.

Брукс се усмихна на Кърт, но разпозна Калиста и вдиг­на оръжието си.

- Спокойно! Няма проблем! - каза Кърт и вдигна ръка.

- Тя е една от тях - настоя Брукс.

- Не е - отвърна Кърт. - Оказа се, че не е една от тях.

Брукс взе бързо решение. Свали оръжието и включи радиото.

- Доведете медиците! - нареди той. - Имаме още един ранен.

Още преди да пристигне екипът, Брукс приклекна до Калиста и започна да превързва раните ѝ.

- Ами децата ми? - попита Сиена. - И останалите?

- Живи и здрави са - успокои я Джо. - Изпратих ги за сладолед, още щом започна престрелката.

Брукс допълни:

- Прескочили са стената и са се намерили с двама от момчетата от „Дракон 3“

- Къде са сега?

- „Дракон 4” отиде да ги вземе - обясни Брукс. - Вече са на път към „Батаан“.

Сиена си пое дълбоко въздух и отново се разплака, но този път от облекчение.

- Значи победихме? - усмихна се Кърт.

- Победихме - отвърна Джо. - Докато си си правил нощно къпане с две красавици, ние, останалите се мъчех­ме да обърнем битката в наша полза.

- Радвам се да го чуя - каза Кърт. - А как, господа „останали“, ще се измъкнем оттук. Май че не ни стигат хеликоптерите.

- Ще натоварим докрай „Дракон 3“ с ранените - обясни Брукс. - Останалите ще тръгнем пеша към брега. Военна­та мощ на Малагаскар с доста ограничена, а и сме на ки­лометри от важните им места, но не искам да се натъкнем на някои превъзбудени членове на съседската команда.

Кърт кимна.

- Пеш ли ще вървим?

- Не. Хората ми спасиха цяло стадо коне от конюшни­те на долната тераса. Ще яздим.

Калиста вдигна глава.

- И аз ще яздя!

Брукс поклати глава.

- Не сте във форма за яздене, госпожо. Ще ви качим на хеликоптер.

Калиста изпъна гръб и го стрелна мрачно.

- Казах, ще яздя! Освен това някой трябва да ви води.

- Мисля, че и сами можем да намерим океана - не се предаваше Брукс.

- Повярвайте ми - включи се Кърт, - няма смисъл да спорите с нея.

- Както искате - сви рамене Брукс.