Клайв Къслър: Призрачният кораб

Джо се досети, че навярно охладителният компресор е вече празен и топлината му го издава, но нямаше връ­щане назад. Хвърли се в основата на стойката и се плъз­на под нея, докато картечниците разкъсваха пръстта зад него.

Джо се хвана здраво за основата на стойката и стрел­бата спря, макар картечниците да продължиха да се въртят ту насам, ту натам, отчаяно търсейки ъгъл, под който да го хванат на мушка. Нямаше смисъл, не можеха да застанат в този странен ъгъл на стрелба.

Джо кимна с благодарност на неизвестния конструктор на системата и обмисли възможностите си. Вместо да унищожи механизма, който насочваше и активираше картечниците, той реши да го разглоби.

И двете картечници подновиха обстрела и пръстта около него отново кипна, но нямаше как да го достигнат. Джо се намести до механизма и започна да къса жиците.

Оръжията в крайна сметка спряха да се въртят.

Джо остави пушката и се зае да оголва жиците. Вече беше свършил с голяма част от тях, когато радиото из­пращя.

- Дзавала?

- Работя по въпроса!

- Каквото и да си намислил, действай бързо.

Опитвайки различни съчетания на жиците, Джо успя да принуди картечниците да се обърнат към центъра на лабиринта.

След още няколко опита, успя да ги повдигне. Сега само трябваше да стрелят. Вдигна глава към спусъчния механизъм. Самите оръжия бяха стандартни 50-калиброви картечници. Нищо екзотично - спусъците обаче бяха скрити под метален корпус.

Използвайки приклада на пушката си като сопа, Джо успя да разкърти корпуса. На спусъците беше инсталира­на хидравлика, която се задействаше дистанционно. Джо нямаше време да я демонтира, затова просто хвана спу­съчния механизъм и натисна.

И двете картечници затрещяха. Всеки четвърти кур­шум бе трасиращ, по което Джо прецени, че се цели мал­ко високо. Сниши леко цевите и поднови стрелбата. Този път куршумите улучиха целта и разкъсаха батареята. Една от ракетите се взриви, а другата се изстреля, след което бързо свали нос и се заби в пасбищата оттатък стените.

Джо още стреляше, когато чу Брукс да вика останали­те хеликоптери.

- Дракон 1” до всички! Зоната за спускане е чиста. Повтарям, зоната за спускане е чиста!

- „Дракон 3" пристига.

- „Дракон 4" пристига.

Джо скочи обратно на земята, вдигна пушката и зачака морскитс пехотинци.

В контролната зала на най-горния етаж на имението патовата ситуация не се бе променила. Кърт бе вдигнал смъртоносната си пушка, прицелил се беше в главата на Бревар, но той пък се бе скрил зад Сиена и притискаше лъскав пистолет към челото ѝ.

Като знаеше колко точно е оръжието му, Кърт бе сигурен, че може да убие Себастиан с един-единствен из­стрел, но нервите реагираха странно при смърт. Себасти­ан можеше да се отпусне моментално или пръстът му да трепне на спусъка и да убие Сиена.

На Кърт му оставаше само още един куршум - друг повод за притеснение.

- Кърт - извика Сиена, - толкова съжалявам! За всич­ко съм виновна аз.

Той я погледна право в очите, опитвайки се да я успокои.

- Всичко ще е наред - обеща той. - Той ще те пусне.

- Така ли? - включи се Себастиан. - За да ме убиеш? Не мисля.

- Не мисля да те убивам - рече Кърт. - Има много дру­ги желаещи, които биха го направили с удоволствие. Ако Акоста не те докопа, ще го сторят севернокорейците или дори Тан Ранг, ако излезе от затвора. Маловажен си ми, жив или мъртъв. Плановете ти са съсипани. Каквото и да си измъдрил, заминава по дяволите още в този момент.

- Така ли? - попита Себастиан и изви вежди в преуве­личена изненада. - Защото, ако оставя настрана думите ти, нещата се случват точно според плана ми.

Кърт не отвърна, не го интересуваха банални разгово­ри с този тип, но можете да се прежали, ако така се уве­личаваше възможността Себастиан да направи грешка.

- Очакваш да ти повярвам, че всичко е част от някакъв твой всеобхватен план?

- Моля те - продължи Себастиан. - Няма как да не ти е ясно, че можехме да те убием на яхтата на Уестгейт. Открили сте телата сред останките, трябва да са ти го подсказали. Питал ли си се изобщо защо те пожалихме?

Кърт мислеше по въпроса от известно време насам.

- Искали сте да запазите в тайна отвличането. Искали сте да твърдя пред света, че Сиена се е удавила. За да няма разследване.

- Тогава защо ти изпратихме снимките на Сиена в Иран? - продължи Себастиан. - Защо ти върнахме вярата, че е жива?

Кърт не можеше и да предположи. Всъщност, не вяр­ваше и на една от думите му. Но му свършваше времето. Сражението отвън не се развиваше добре, а стрелбата от площадката на стълбите му подсказваше, че и Калиста едва успява да удържи фронта.