Клайв Къслър - Призрачният кораб

Старият дървен бюфет не им осигуряваше особе­но добро прикритие. Кърт не спираше да стреля, за да държи враговете им на разстояние. На върха на пушката имаше дисплей, на който се и зписваше оше колко изстрелa остават. Доста бързо там се появи нула. Кърт смени пълнителя.

Знаеше, че битката трябва да приключи, преди да е използвал и втория пълнител, така че пръсна лампите по тавана една по една, докато централната част на коридо­ра не потъна в мрак. Нападателите на свои ред стреляха в главното табло и в останалата част от коридора съшо се възцари мрак. Това бе само от полза за Кърт.

- Влез вътре - рече той на Калиста и ѝ посочи вратата зад гърбовете им.

Тя се подчини безропотно.

Кърт се надяваше да подлъже двете групички да се изпозастрелят една друга и затова стреля няколко пъти към единия край на коридора, а после - към другия. После направи крачка назад и затвори вратата. Коридорът се изпълни с безразборна стрелба. Известно време щеше да им е трудно да различат собствените си изстрели от тези на Кърт, но той знаеше, че единственото, което успя да постигне, е да спечели малко време за себе си и Калиста.

Докато Кърт обмисляше следващия си ход, Калиста изтика един голям диван към вратата, така че страничната му облегалка да е под дръжката.

- Добра идея - каза той.

- Колко време мислиш, че имаме? - попита Калиста, докато влачеше и една тоалетка към дивана.

- Доста бързо ще се досетят, че не аз стрелям по тях. Но ще минат още минута-две, преди да съберат смелост и да се втурнат по коридора.

- А после?

Преди Кърт да отговори, над имението пропищя ра­кета. Кърт се обърна и видя бялата диря на още една да цепи нощния въздух.

- Себастиан - рече Калиста. - Все крие някое асо в ръкава. Тези ракети останаха от Акоста. Той движеше сделките с оръжие.

- Трябва да спрем това. Иначе никои няма да си тръгне жив оттук - заяви Кърт, след като направи бърза равно­сметка на случващото се.

- Трябва да стигнем до контролната зала. Всичко се контролира оттам.

Нямаше как обаче да прекосят коридора. Трябваше да намерят друг начин.

- Какво има още на този етаж? - попита той.

- Нищо, просто още стаи като тази. Все едно някой ден сме щели да ги пълним с придворни.

Очите на Кърт блеснаха.

- Това може и да ни е от полза - промърмори той под носа си.

Приближи се до стената, опипа я и заби юмрука си в мекия гипс. Повтори това упражнение няколко пъти. Конструкцията беше стандартна - дърво и гипс. Отстъпи назад и с отмерена прецизност насочи пушката и проби осем дупки от горе надолу.

- Какво правиш? - погледна го удивена Калиста.

- Харесвам преходни стаи - рече той. Засили се с ня­колко крачки, заби рамо в надупчената част от стената и мина от другата страна.

Калиста го последва. На бърза ръка повториха съшото упражнение и със следващите три стаи.

Ако стреляше с обикновена пушка, вероятно мъжете отвън щяха да го чуят, но електромагнитната не издава­ше звук. Единствено, когато куршумите минаваха през гипса, се чуваха звуци, които на Кърт му напомняха библиотекар, работещ твърде енергично с печата си.

- Това е последната стая - каза Калиста.

Кърт провери зарядите на пушката. Десет. Само десет . За всеки случай отвори ципа на диагоналния джоб, кьдето държеше колта.

Като се надяваше да не срещнат съпротива, Кърт отиде до вратата, пооткрехна я и погледна навън. Хората на Бревар се бяха събрали при вратата на стаята, където бяха влетели двамата с Калиста, и се опитваха да я съборят.

- Приготви се - пошепна той на Калиста.

Точно когато мъжете в коридора успяха да разбият вратата и нахълтаха в стаята, Кърт и Калиста изтичаха тихо през коридора до стълбището.

- Два етажа по-нагоре - посочи Калиста.

Кърт се затича нагоре, взимайки по няколко стъпала наведнъж.

Тъкмо да стигне на посочения от Калиста етаж, когато се сблъска с трима мъже, които идваха отгоре. Кърт ня­маше избор. Натисна спусъка. Железните куршуми ми­наха през първия и се забиха във втория. И двамата се строполиха на стълбите, като повлякоха и третия, който откри огън с узито си.

Няколко куршума улучиха нагръдника на Кърт и го блъснаха назад. Поне един бе улучил и Калиста, защото тя извика и падна по стълбите.

Кърт натисна долния спусък и заби тейзъра във врата на мъжа. Мъжът се изпъна на пода и се затресе.

Кърт задържа спусъка натиснат известно време, после се изправи и изтича напред, като ритна мъжа в лицето, все едно беше футболна топка. Главата на мъжа се отмет­на назад и той застина.