Клайв Къслър - Призрачният кораб

- Ти избираш - каза Кърт. - Така или иначе, трябва да действаме. Нямаме много време.

Калиста го поведе от коридор по коридор. Макар Кърт да ѝ бе засвидетелствал доверие, не възнамеряваше да ѝ дава оръжие. Трябваше му, за да се справи с мутрите, па­зещи контролната зала. Или поне да ги обезвреди.

- Насам! - каза тя и зави по един коридор надясно. В този момент се разпищя аларма.

Кърт спря, чудейки се дали тя не е задействала нещо.

- Не бях аз - явно Калиста бе отгатнала мислите му.

Навън се чуха изстрели и отекнаха по коридора. Пос­ледва звук на прелитащи хеликоптери. Морските пехо­тинци бяха пристигнали, но не неочаквано. Пропишя ра­кета и нещо се взриви, а през прозорците в другия край на коридора проблесна ярка светлина.

- Трябва да побързаме - рече Кърт.

Двамата с Калиста затичаха.

Почти бяха стигнали до края на коридора, когато един от хората на Себастиан се появи срещу тях.

- Калиста! Нападат ни! В казармата никой не от говаря

Тогава зърна Кърт и отгатна, че той е част от нападе­нието. Насочи автомат и стреля.

Кърт предугади хода му и избута Калиста встрани, после и двамата се хвърлиха на пода. Докато куршуми­те се удряха в стената зад него, той насочи пушката си и стреля. Смъртоносните железни куршуми оттласнаха мъжа на крачка назад. Той се приземи по гръб, но мус­кулите в ръката му спазматично караха автомата да про­дължава да стреля. Куршумите се удряха в стената, стро­шиха две огледала и продупчиха една броня.

- Дотук с изненадата - каза Кърт. Изправи се, помогна и на Калиста и се затича по коридора.

В този момент лейтенант Брукс и членовете на отряда му си мислеха същото. Бяха дошли откъм брега, летяха ниско над земята с изключени светлини и нащрек за вся­какви знаци, че са ги забелязали или уловили с радар.

Всичко показваше, че операцията върви по план и ще успеят да проникнат незабележимо. Бяха подминали сте­ната на огромното имение и забавиха, за да може отрядът да започне да се спуска. Но още щом спуснаха въжетата, започнаха да ги обстрелват - не хора, а автоматични ус­тановки.

От малки бараки за инструменти поне на три места в градината се вдигнаха 50-калиброви картечници, кои­то следяха движението на хеликоптерите и стреляха по тях. Една от машините вече димеше и се отдалечаваше, а Брукс даде същата заповед и на останалите.

- Отстъпваме! - извика той.

Пилотът обърна машината и започна да се изтегля, но ужасният тропот на куршуми през фюзелажа подсказа на Брукс, че е твърде късно. Из кабината се разхвърчаха шрапнели и парченца метал. Стената се опръска с кръв - поне един бе улучен.

Хеликоптерът се килна и Брукс видя, че и пилотът е ранен. Въртяха се и падаха.

Помощник пилотът пое управлението и се опита да изправи хеликоптера, но не успя и машината сс стова­ри с трясък на земята. Претърколиха се на една страна и роторите заораха в пръстта и се пръснаха на хиляди парченца.

- Хайде! Хайде! Хайде! - извика Брукс и избута един от хората си през вратата, грабна ранения пилот и затърси безопасно място.

Летците и дванайсетимата тюлени вече бяха далеч, когато хеликоптерът избухна. Бяха ранени трима, вклю­чително пилотът, а разходката в парка сс превърна в от­чаяно сражение.

Мъжете се прикриха край една скална стена и офор­миха защитен периметър. Хеликоптерите се отдалечиха на безопасно разстояние. Изглеждаше сякаш ще успеят, когато от една барака се изстреля ракета.

Огнената опашка на ракетата лесно се виждаше във въздуха - понесе се на юг след хеликоптера и скоро на хоризонта избухна огнено кълбо.

- По дяволите! - изруга Брукс. - Устроили са ни ка­пан!

От казармите вече излизаха хора и над главите на тю­лените свистяха куршуми.

Брукс хвана радиото и извика:

- „Дракон 1” към отряд „Дракон“. Стойте далеч от зо­ната на стрелба! Повтарям, стойте далеч! Теренът е по-здраво защитен от очакваното. Ракети и едрокалибрени оръжия.

- „ Дракон 3” извън обсег - получи се в отговор.

- „Дракон 4” също.

Значи „Дракон 2“ бе взривеният. Брукс нямаше как да разбере дали има оцелели.

Натисна бутона за свръзка.

- „Дракон 5“, каква е позицията ви?

„Дракон 5“ беше резервен, най-вече за да изнесат с него заложниците, но там имаше и двама медици.

- Още в точка алфа. Нужни ли сме ви?

- Не - отвърна Брукс. - Стойте там, докато се свържа с вас отново.

- Няма да ви оставам там, лейтенант.

- Ще го направите, ако ви заповядам! - отвърна Брукс. - Стойте далеч, докато не ви кажа друго.