Клайв Къслър - Призрачният кораб

Овладял ситуацията, Кърт грабна узито и се върна при Калиста.

- Улучиха ли те?

- В крака - отвърна тя.

Кърт я издърпа нагоре към площадката. Бе ранена в бедрото. Кървеше, но не много, значи не беше засегната артерия. Toй бързо свали колана ѝ и го пристегна около крака ѝ като турникет.

- Мисля, че е счупен - каза тя. Опита се да се изправи, но дори с помощта на Кърт не можеше да стъпи на ране­ния си крак.

- Върви - каза тя. - Скоро ще заприиждат още. Ще ти пазя гърба.

Кърт се поколеба и ѝ подаде узито. Реши, че го е зас­лужила.

- Не го оставяй жив - рече тя. - Няма право да живее.

Кърт мълчаливо помогна на Калиста да се опре на сте­ната, където щеше да има добро прикритие и удобен ъгъл за стрелба.

- Не ходи никъде - рече ѝ той. - Ще се върна.

- Всички така приказват - отвърна горчиво тя.

Той хукна към горната площадка. На пътя му се изпре­чи врата от стомана, заключена.

Кърт провери колко заряда има. Седем. Надяваше се да му стигнат.

Отстъпи назад и стреля в ключалката. Железният кур­шум я потроши като порцеланова чашка и Кърт влетя в залата.

Пред него скочиха двама пазачи. Той стреля в единия и бързо се прикри от куршумите на втория.

Без бавене се претърколи по гръб и отвърна на огъня. Смъртоносният изстрел проби един от компютрите на Себастиан и уби гарда на място.

Кърт се изправи и се огледа за Сиена. Зърна я в далеч­ния край на залата. Себастиан я държеше пред себе си, опрял пистолет в слепоочието ѝ.

От мястото си Джо виждаше и чуваше сражението, вихрещо се по двете най-долни тераси на имението. В слушалките звучеше гласът на лейтенант Брукс, който даваше указания на хората си и търсеше възможности за атака, но всъщност отстъпваше. В тъмнината се виждаше горящият хеликоптер и червените дири на трасиращите куршуми, събиращи се на едно място от три посоки.

Джо натисна бутона за свръзка.

- „Дракон 1”, тук е Дзавала - започна той. - Обграде­ни сте. Предлагам да изоставите позицията си и да тръг­нете надолу по хълма.

Притиснат в скалната стена, лейтенант Брукс прие обаждането и за секунда млъкна сащисан. Никой от хо­рата му не се казваше Дзавала. Тогава се досети, че така се казваше единия от океанографите.

- Дзавала, не можем да отстъпим, петима са ранени, двама критично. По-надолу няма прикритие. Ако не удържим стената, мъртви сме.

Белият шум бе сменен от гласа на океанографа.

- Ще мина отстрани и ще се опитам да облекча натиска по десния ви фланг.

Това определено щеше да помогне. Но наемниците на Бревар там бяха твърде много за сам човек, дори и да ги изненада.

- Изключено! - рече Брукс. - Враговете са поне двай­сет. Ако искаш да помогнеш, справи се с картечниците и установката. Единственият ни шанс е да свалим и оста­налите си хора на терена, но не могат да се доближат на километър оттук, докато машините работят.

Отговорът се забави сякаш цяла вечност и Брукс се запита дали не са неутрализирали Дзавала, но след това гласът му отново се появи в слушалките:

- Ще видя какво мога да направя.

Брукс стреля иззад ниската стена и приклекна неза­бавно, а ответният огън посипа няколко парченца камък върху главата му.

Ефрейтор Уилям Долтън се примъкна към него и под­сили позицията му.

- Какви са новините, лейтенант?

- Може би ще получим помощ - отвърна Брукс, - ма­кар че никога няма да се примиря със срама, че ни спася­ва морски биолог.

- Е, поне е морски - каза Долтън.

- Имаш право - рече Брукс, стреля отново и пак прик­лекна до стената.

Джо се придвижи приведен към мястото, където пред­полагаше, че е установката. Ала вместо на установката, попадна на двете картечници.

Движеха се от ляво надясно, сякаш търсеха хеликоп­терите в далечината. Той опря електромагнитната пушка на рамото си и стреля по стойката, където бяха качени картечниците. В миг наоколо пръсна хидравлична теч­ност и картечниците застинаха.

- Първите петдесеткалиброви са обезвредени – рече той.

- Отлично ! - отвърна лейтенант Брукс. - Виж дали не можеш да се справиш и с ракетната установка.

- Не я виждам - каза Джо.

- По-нагоре. Вероятно някъде в средата на лабирин­та.

Джо се озърна. Виждаше стената на плета, но нямаше как да стигне до входа. А и лабиринтът бе сложен - съм­няваше се, че ще стигне навреме до центъра му.

Пукотът на вторите картечници привлече вниманието на Джо и му хрумна друго.

Като се ослушваше за звука, той прекоси една малка градина, пълна със странни цветни храсти. В далечния ѝ край бе второто картечно гнездо. Джо се затича натам, но вместо да следят хеликоптерите в небето, картечниците внезапно се обърнаха към него и цевите им хлътнаха.