Клайв Къслър: Призрачният кораб

- Да не си глътна езика? - попита Себастиан. – Тогава аз ще ти кажа. Имахме нужда да задействаш всичко. От теб трябваше да започне преоценката в главите на само­доволните ти шефове. За да посеем съмнение...

- Няма значение какво си имал наум - прекъсна го Кърт, - свърши се. В началото може да си бил на крач­ка пред нас, но от Корея насам те настигнахме. Хората ни спират уязвимите си системи още сега. Когато утре започне работният ден, „Фаланга“ няма да я има. Пре­махваме я от всичките си системи.

Широка усмивка се разля по лицето на Себастиан. Нищо престорено нямаше в нея. Нито пък се усмихваше в очите на поражението. На Кърт му се струваше, чс е донесъл страхотни новини на Себастиан.

- Разбира се - рече мъжът. - Точно това очаквах.

- Лъжеш!

- Така ли? Попитай прекрасната си приятелка дали „Фаланга“ е компрометирана?

Кърт отказа да го направи, тъй че Себастиан сс обърна към Сиена.

- Кажи му!

- Истина е - рече тя. - Още е здрава. Протоколите на изкуствения ѝ интелект работят така, че не може да бъде хакната. Дори от мен.

Кърт присви очи. Сиена плачеше.

- Защо тогава е всичко това?

Себастиан каза:

- Защото от три години подготвям най-съвършеното престъпление на всички времена, а внезапната поява на „Фаланга“ почти провали всичко. Сега, благодарение на теб, на семейство Уестгейт и на предпазливите ви лиде­ри, те я неутрализират вместо мен.

Кърт започна да разбира какво става.

- И я заменят със старите системи. Които знаеш как да разбиеш.

Себастиан имаше вид на човек, който се смята за гений, дори за бог. Машините и хората му печелеха битката навън, а най-добрите умове в електронната сигурност му бяха дали това, което не можеше да си вземе сам. Бяха свалили непробиваемата стена на „Фаланга“, заменяйки я на практика с вече прокопан тунел към целта му.

- Ще ограбиш световните банки - каза Кърт, спомняй­ки си върху какво бе работил Монтресор.

- Нищо чак толкова просташко. Кражба! Аз съм тво­рец. Ударът ми ще е със стил.

- Какъв удар? Какво целиш?

- Федералния резерв - извика Сиена. - Сложил е виру­си в банките от резерва.

- Млъкни! - провикна се на свой ред Себастиан, като я стисна за гърлото, за да млъкне.

Това принуди Кърт да помръдне напред и почти да стреля, но Себастиан реагира и отново постави Сиена между двама им.

- Федералния резерв? - повтори Кърт. - Не можеш да ограбиш Федералния резерв. Това е още по-глупаво от банков обир.

- Да. Ако мислех да влизам с взлом - отвърна Себасти­ан, а от думите му капеха гордост и отрова.

Кърт реши да го подразни още. Може би егото на Се­бастиан бе като на много други престъпници - тайно жа­дуваше светът да узнае колко са гениални. Несъмнено не би бил първият, който ще се хвали с престъплението си.

- Ако няма да ограбваш резерва, какво искаш тогава? Едва ли ще направиш депозит.

- Всъщност, в някакъв смисъл точно това ще направя.

Кърт не реагира.

- Имаш ли представа как резервът създава пари? - попита Себастиан.

- С печатни преси - отвърна Кърт, сещайки се за семейната история на Бревар

- Донякъде е така - кимна Себастиан - Но имат и по-ефективни начини, например обратни изкупуване на об­лигации. Когато решат, че някой инвеститор или облигационер заслужава да получи обратно парите си, просто сядат пред компютър, набират няколко числа и доларите магически се озовават в сметките на облигационера.

Себастиан се ухили широко.

- Няма да ограбя резерва. Ще използвам собствените им програми, за да създам облигации от нищото и заедно с това ше създам и доларите за изкупуването им. Няма да има липс­ващи суми. Няма да има загуби и нужда те да бъдат обясня­вани или пък да се търси откъде идват. Сметките под чертата ще са брилянтни. Няма да крадем пари. Ще ги създадем.

- Разбира се - каза Кърт с презрение. - Ти си фалши­фикатор също като предците ти. Просто си по-модерен.

- Значи знаеш за тях?

- Бандата от река Клаар.

Вместо да изпита срам, Себастиан изглеждаше почти горд.

- Прадядо ми е бил гениален. Банкнотите му са били съвършени. Не са можели да ги различат от истинските. Не и докато времето не повлияе на боите. Затова е тряб­вало да изчезне. Така и сторил. Светът го търсил, но той изчезнал без следа.

- С цената на убийството на над двеста души на „Уарата“? - попита Кърт. - Не сте творци. Вие сте бандити и убийци!

- Виждам, че си подредил пъзела - рече Себастиан, сякаш правеше комплимент на Кърт. - Още една добра причина да си вървя.

- Нали не мислиш, че ще ти се размине. Системата има безкраен брой проверки, одитори, следователи.