Клайв Къслър: Призрачният кораб

След няколко минути стигнаха до конюшните. Послед­ните хеликоптери бяха кацнали на едно пасбище наблизо.

Сиена прегърна Кърт.

- Дължа ти всичко - прошепна в ухото му тя. - Живо­та си, семейството си... Как мога да ти се отплатя?

- Живей - отвърна Кърт. - И кажи на съпруга си, че съжалявам, задето го ударих.

Сиена го погледна объркано.

- Дълга история. Но като знам какво е преживял, може и да не си го спомня.

Тя кимна, отново сс разплака, но и се усмихна през сълзи. Прегърна го и се качи на хеликоптера.

Когато машината се отлепи от земята, Кърт влезе в ко­нюшните. Калиста вече бе яхнала един кон, останалите около нея също се подготвяха.

Кърт се покатери на едно яко животно и хвана юздите.

- Гледай ти - каза Джо, - наистина съм кавалерията. Даже яздя кон!

Само Кърт се засмя, защото никой друг не схвана шегата.

Излязоха навън в колона по един, минаха по главната пътека и излязоха сред тревистите равнини, а зад тях па­латът на Бревар и лудите му мечти изгаряха до основи.

Кърт забеляза, че Калиста дори не поглежда назад. Вместо това ги води по една пътека, която самата тя бе проправила през годините.

Едва сега тя осъзна защо винаги я теглеше към странната могила, където бе заровен корабът. Едва сега си спомни как истинските ѝ братя бяха говорили за спасителна лодка. След това си спомни и Себастиан, още момче, с Еган и Лорен, как скриваха това, което майка ѝ и братята ѝ бяха изкопали.

Два часа по-късно стигнаха до брега, където широкият плаж посрещаше бавните вълни. Там лейтенант Брукс наре­ди да спрат, обади се по радиото и запали слаб прожектор.

Не след дълго от тъмнината се показаха две високоско­ростни надуваеми лодки, с по двама души в камуфлажни униформи и с боядисани лица. Навлязоха в плитчините, изключиха двигателите и спряха до ниския вълнолом.

- Някой да е поръчвал водно такси? - попита един от мъжете.

Докато морските пехотинци наблюдаваха брега и в двете посоки, Кърт помогна на Калиста да слезе от коня. Беше премръзнала и пребледняла. Потърка звездата на носа на животното и му прошепна нещо - да бяга на свобода. Конят се отдалечи в галоп по брега, а Калиста почти се строполи. Кърт я вдигна на ръце и я отнесе до прибоя, а тя се хвана здраво за врата му.

- Трябваше да съм се махнала оттук преди двайсет и седем години - прошепна тя.

- По-добре късно, отколкото никога.

Отнесе я до най-близката лодка и внимателно я остави там. Качи се след нея, а след него се качи и Джо. Мор­ските пехотинци пък напълниха втората. След секунди двете лодки пореха вълните.

Само Калиста се изненада, когато от водата сс издигна огромен черен силует и позволи на лодките да се качат на гърба му.

Групичка моряци им помогна да слязат от лодките и ги упътиха към люка, откъдето да влязат. Отведоха Калиста в лазарета, а командирът на кораба се здрависа с Кърт и Джо.

- Добре дошли на „Охайо“ - каза той. - Разбрах, че работите за Дърк Пит в старата организация на Джим Сандекър, НАМПД.

Те кимнаха.

- Предавам поздравите им и на двама ви - каза коман­дирът. - Освободете си време за брифинг утре сутрин. Значи след час и четиресет минути.

- Такъв ни бил късметът - измърмори Кърт.

- Ти поне поспа три дни в Корея. Представи си какво ми е на мен - оплака се Джо.

Кърт се засмя.

- Аз ще отида на брифинга - каза той, - но искам да предам криптирано съобщение, преди да се гмурнем. Възможно ли е?

- Разбира се - каза командирът. - Какво да напишем в съобщението?

- Сложно е. В общи линии, искам някой да обяви по­чивен ден на всички банки утре. Може би дори до края на седмицата. За всеки случай.

В последните часове на нощта „Уарата“ най-после се завърна у дома. Макар да се чуха гласове да отложат пристигането ѝ до сутринта, Пол не се съгласи. Струва­ше му се, че и без това корабът достатъчно се е забавил.

Побутван от „Седжуик“, „Уарата“ влезе в почти пусто­то пристанище. Докато наближаваха пристана, Пол видя нещо, което нямаше да забрави. Сякаш половин Дърбан се бе събрал, хиляди хора стояха смълчани със свещи в ръце, опасваха и входа към пристана, и самия него.

Нямаше светкавици на фотоапарати, нямаше предста­вители на града, които да изнасят речи. Това - по-късно. Просто тази нощ народът на Южна Африка приветства­ше кораба с добре дошъл у дома.

На борда се качи високопоставен офицер от Южноафриканския флот и Пол мy предостави командването. От този миг насетне на него му се искаше само да намери Гамей и да я пре­гърне.