Клайв Къслър - Навигаторът

– Каква роля играе Навигатора във всичко това?

– Дори не знаех, че такава статуя съществува. Не беше в списъка с артефактите, които се помъчих да възстановя с помощта на един противен посредник на име Али. Той беше убит, от което светът не загуби нищо, но знаеше къде са предметите. Напуснах страната, след като получих предупреждение, че ще ме отвлекат и ще ме задържат като заложница. Не след дълго от фондация „Балтазар” се свързаха с мен.

– Това ли е организацията, която спонсорира обиколката ви?

– Господин Балтазар е богат и беше ужасен от разграбването на Иракския музей. Запознах се лично с него на приема снощи. Фондацията му ми предостави средства да продължа да търся артефактите, до които не успях да се добера в Багдад. Неотдавна един египетски източник ми съобщи, че иракските предмети се предлагат за продажба в Кайро. Един от тях беше Навигатора.

– Какво знаете за статуята?

– Навярно е била взета от музея задно с другите артефакти. Професор Назир, директорът на музея, си спомня, че са я държали в мазето. Смяташе, че статуята е странна.

– В какъв смисъл?

– Като че ли изобразява финикийски моряк, но той носи компас. Доколкото знам, няма никакви данни, че финикийците са познавали компаса.

– Точно така. Смята се, че изобретяването му е заслуга на китайците.

– Професор Назир предполагаше, че статуята може да е копие на някой от търговските артикули, продавани от финикийците. Като класическите статуи, които в Египет и Гърция продават като сувенири.

– Вашият приятел, професорът, знае ли къде е открита статуята?

– При разкопки на място, обитавано от хетите, в Черната планина в Югоизточна Сирия. През седемдесетте години на ХХ век. Накрая се озовала в Багдад, където се усъмнили в автентичността ѝ. Говорих с един фотограф от „Нешънъл Джиографик”, който е бил на разкопките.

– Странно, че крадците, а по-късно и нашите нападатели са се заинтересували от статуя, която толкова време е стояла в мазето.

– Само няколко души изобщо са чували за нея, затова се изненадах, когато господин Саксън ми спомена за нея на приема в иракското посолство.

Остин наостри уши.

– Кой Саксън? Антъни Саксън?

– Да. Изглежда знаеше много за статуята. Познавате ли го?

– Чел съм книгите му, а освен това посетих една негова лекция. Той е авантюрист и писател с нетрадиционни възгледи за историята. Като цяло традиционните учени не го приемат.

– Възможно ли е да има нещо общо с нападението на кораба?

– Трудно ми е да си го представя. Но няма да е зле да разберем защо толкова се интересува от статуята. Аз също не бих имал нищо против да се запозная с Навигатора.

– Поканила съм няколко души да видят статуята. В един от складовете на „Смитсониън” в Мериленд е. Искате ли утре сутринта да дойдете?

– Няма сила, която да ме спре.

Тя допи последната глътка от ликьора си.

– Вечерта беше прекрасна.

– Струва ми се, че чувам в гласа ви нотка на „но”.

Тя се засмя.

– Съжалявам. С удоволствие бих останала, но имам много работа във връзка с обиколката.

– Съкрушен съм, но разбирам. До утре.

На Карина сякаш ѝ хрумна нещо.

– Ще се опитам да си уговоря среща с фотографа от „Нешънъл Джиографик”. Той живее във Вирджиния. Искате ли да дойдете с мен?

– Официално съм в болнични, но пътуването ще е много полезно за процеса на възстановяване.

Тя стана от стола си.

– Много ви благодаря, Кърт! За всичко!

– За мен е удоволствие, Карина.

Той я изпрати до колата ѝ. Очакваше да получи обичайната европейска целувка по двете бузи и точно това се случи. Тя обаче го целуна и по устните – пламенно и продължително. Хвърли му усмивка през рамо, качи се в колата и потегли.

Глуповато усмихнат, Остин проследи с поглед стоповете, които изчезнаха по алеята. После се върна в къщата и излезе на верандата, за да раздигне масата. Угаси лампите и случайно погледна към реката. На фона на отражението на нощното небе по вълничките на водата се очертаваше силует. Остин познаваше всеки сантиметър от брега и беше сигурен, че това не е нито дърво, нито храст.

Той започна да си подсвирква и внесе чашите в къщата. Остави подноса и се запъти към заключен шкаф, където държеше своя „Боуен”. Револверът с единично действие 6„Колт” беше един от няколкото модела на „Боуен”, които колекционираше в добавка към пистолетите за дуел.

Той зареди оръжието, грабна едно фенерче и слезе на първото ниво, където държеше гребната си лодка и един малък хидроплан. Отвори плъзгащата врата и излезе на рампата.