Клайв Къслър - Навигаторът

– Но в тези револвери над камината няма нищо неясно.

– Ето че ме изобличихте: имам слабост към колекционирането. Имам около двеста чифта револвери за дуел. Пазя повечето в огнеупорен трезор. Запленен съм от историята им, както и от изкуството и технологията, вложени в изработването им. Заинтригуван съм от това, което подсказват за ролята на късмета в съдбата ни.

– Фаталист ли сте?

– Реалист съм. Знам, че не е възможно винаги да изковавам сам съдбата си – усмихна се Остин. – Но мога сам да ви приготвя вечеря. Сигурно сте гладна.

– Дори и да не бях, благоуханията, които се разнасят от кухнята, щяха да ме накарат да повярвам, че съм прегладняла – отвърна тя и му подаде бутилката вино.

– „Бароло” – погледна етикета Остин. – Ще го отворя и ще го оставя да подиша. Ще вечеряме на открито.

Той се зае с отварянето на бутилката, а Карина излезе на верандата. Масата бе осветена от лампи, чиито цветни стъкла придаваха празнична атмосфера. По повърхността на Потомак блестяха светлини, а от дълбините ѝ се носеше леко гранив, но не и неприятен мирис. Остин пусна един диск от голямата си колекция джаз и от тонколоните „Босе” се разнесоха меките тонове на пианото на Оскар Питърсън.

Остин излезе от кухнята с две чаши охладено „Просеко”. Пиха пенливото италианско вино с резенчета пармска шунка върху пъпеш „Медена роса”. Остин се извини, влезе вътре и се върна с чинии фетучини със сметаново-маслен сос. Карина едва не припадна, когато той допълни менюто с тънко нарязани бели трюфели.

– Мили боже! Как успяхте да намерите такива трюфели в Съединените щати?

– Не са оттук. Един колега от НАМПД в последно време често пътува до Италия.

Карина изяде фетучинито заедно със secondi 3 блюдо – задушен телешки котлет – и салата от гъби и сирене, пак с белите трюфели. Двамата се справиха с бутилката вино. Карина не намали темпото, докато не стигнаха до dolce – десерта. След като нападна купичката сладолед „Чери Гарсия” на „Бен & Джерис”, тя се обади:

– Това е magnifico 4!

Казваше го за десети път от началото на вечерята.

– Освен всичките си други умения сте и майстор готвач.

– Grazie 5 – отговори Остин. Апетитът на Карина го удиви, но не му направи неприятно впечатление. Неподправената страст към храната често говореше за апетит в други области. Те довършиха вечерята с матирани чашки ликьор „Лимончело”.

Когато чукнаха чашите една в друга, Остин каза:

– Така и не ми разказахте как стана така, че се сте се заели да наглеждате една стара статуя, която пътува за Америка.

– Дълга история.

– Имам време. Имам и още една бутилка „Лимончело”.

Тя се засмя тихичко и се загледа в реката, за да събере мислите си.

– Родена съм в Сиена. Баща ми беше лекар и археолог аматьор, запленен от етруските.

– Напълно разбираемо. Етруските са били загадъчни хора.

– За съжаление изкуството им е представлявало интерес за твърде много хора. Като момиче видях едно място, разграбено от tombaroli , крадци на гробници... На земята лежеше ръка, изваяна от чист мрамор... По-късно следвах в Миланския университет и Лондонския икономически институт и навлязох в дебрите на журналистиката. Интересът ми към антиките се възроди покрай проучване за една статия за ролята на музеите и посредниците в кражбите на творби на изкуството. Образът на тази мраморна ръка така и не ме напусна. Постъпих в ЮНЕСКО и станах следовател. Да откраднеш историята на една страна – това е едно от най-ужасните неща, които може да направи човек. Исках да се изправя срещу крадците и да ги спра.

– Доста трудна задача.

– Да, не след дълго се уверих в това. Незаконната търговия с антики е третата по големина в света след разпространението на наркотици и продажбата на оръжия. Обединените нации се опитват да я спрат чрез договори и резолюции, но предизвикателствата си остават значителни. Не е възможно да се предотврати кражбата на всеки цилиндричен печат и всяка плоча с надпис.

– Вие очевидно се справяте успешно.

– Работя с международни организации като Интерпол и различни правителства и се опитвам да открия някои важни предмети, главно чрез търговци, аукционни къщи и музеи.

– Това ли ви отведе в Ирак?

Тя кимна.

– Няколко седмици преди влизането на американците чухме слухове, че някои съмнителни посредници са се свързали с безскрупулни търговци на творби на изкуството и дипломати. Приемаха поръчки за конкретни артефакти. Крадците бяха заели позиция, готови да действат в мига, в който Републиканската гвардия напусне музея.