Клайв Къслър - Навигаторът

– Пусто да остане! – измърмори Евънс. – Тези неща са опасни!

– Взривоопасни! – съгласи се Дъглас.

Лицето на Евънс загуби цвят.

– Какво ще правим ? – попита той.

– Трябва да се свържем с държавния секретар. Кой друг знае за папката на Джеферсън?

– Професор Де Врис и студентът му от музея на АНС. И онази библиотекарка от Американското философско общество. Хората от АНС умеят да си държат езика зад зъбите.

– Нищо във Вашингтон не остава тайна за повече от шест месеца – отсече Дъглас. – Трябва да измислим как да направим така, че историята да изглежда недостоверна, така че когато се разчуе, да можем убедително да я опровергаем.

– Как да го направим? От АНС твърдят, че документите са автентични.

– АНС е тайна организация. Може да заяви, че никога не е чувала за тази история. Според мен трябва да атакуваме основната предпоставка. Да заявим, че е било невъзможно финикийски кораб да стигне от Източното Средиземноморие чак до Северна Америка. Мореплавателните умения и технологиите от онези дни просто не са били достатъчни.

– Знаем ли със сигурност, че е било така?

– Не. Ще ни трябва източник, който да ни помогне да положим основите на този аргумент.

– Какво ще кажеш за Националната агенция за морско и подводно дело? НАМПД разполага с експерти и база данни, а освен това умеят да са дискретни. Имам връзки там.

Дъглас кимна.

– Заеми се. Аз ще си уредя среща със заместник-държавния секретар. Обади ми се след един час.

След като Евънс си тръгна, Дъглас бръкна в чекмеджето на бюрото си и извади лула и кесийка с тютюн. Макар че пушенето в кабинета му беше забранено, натъпка лулата с тютюн и я запали. Димът започна да се вие около главата му, а той се облегна назад и остави мислите си да се реят свободно.

Всичко това все още му изглеждаше твърде фантастично. Може би наистина става дума за измама, както предполага Евънс. Дъглас се зарови в папката на Джеферсън. Този път четеше всяка дума.

Като много афроамериканци, Дъглас изпитваше смесени чувства към Томас Джеферсън. Признаваше гения и величието му, но му беше трудно да ги съвмести с факта, че Джеферсън е притежавал роби. Докато четеше документите, се почувства свързан с автора на чисто човешко ниво. Макар че в кореспонденцията с Луис Джеферсън изглеждаше хладнокръвен и сдържан, нямаше съмнение, че е бил притеснен.

При всичко това човек можеше да извини Дъглас за факта, че ръката, която държеше страниците, леко трепереше.

Възможността след това разкритие да настъпи хаос в днешния свят бе много по-голяма, отколкото би могъл да си представи Джеферсън.

1Квартал във Вашингтон. – Б. пр.

Остин седеше в кабинета си и търсеше пиратите, нападнали контейнеровоза. Вълшебното килимче, което го бе пренесло над виртуалното море, представляваше система със сателитни изображения, управлявана от НАМПД. „НАМПД САТ” беше сложна система, разработена от учените и техниците на агенцията, за да осигурява актуално наблюдение на световния океан. Сателитите обикаляха на шестстотин и четирийсет километра над земята по орбита, която позволяваше на камерите и другото им оборудване да предава информация от всяка точка на Земята.

Сателитите предаваха оптически или инфрачервени снимки на температурата на повърхността на водата, теченията, фитопланктона, хлорофила, облачната покривка, метеорологичните и други важни данни. Всеки човек, който разполагаше с компютър, можеше да използва безплатно системата и учени и лаици от цял свят го правеха постоянно.

Остин седеше пред компютърен монитор, широк шейсет сантиметра. Беше облечен в хавайска риза, шорти и сандали. Глътна един аспирин с бира и натисна един клавиш. На екрана се появи сателитно изображение на назъбеното крайбрежие на Нюфаундленд.

– Добре, Джо – каза той в говорителя. – Гледам към Сейнт Джонс и на изток от него.

– Ясно! – Дзавала седеше пред същия образ на компютърен екран в кабинета си в НАМПД. – Увеличавам го.

На екрана на Остин се появи блестящ синьобял правоъгълник и се разположи върху част от Атлантическия океан. Дзавала разшири големината на квадрата. На монитора се появиха малки черни точици, които нараснаха и приеха дългата елегантна форма на кораби. Датата и часът в горния ляв ъгъл на екрана показваха, че снимката е направена преди няколко дни.

– Колко близо можеш да стигнеш? – попита Остин.

– Избери обект.

Остин рязко натисна курсора на компютъра си. Камерата сякаш се втурна към обекта. Екранът се изпълни със стотици блъскащи се едни в други риби. А после камерата се дръпна назад и разкри трюм за риба и палубата на океански риболовен кораб.