Клайв Къслър - Навигаторът

– Впечатляващо! – прецени Остин.

– Макс и Йейгър вкараха малко хормони в обикновената търсачка на НАМПД. Йейгър казва, че сега може да ти покаже дори цвета на очите на червей.

Ирам Йейгър беше компютърният гений на НАМПД, както и директор на огромния компютърен комплекс, който беше кръстил Макс и който заемаше целия десети етаж от кулата на НАМПД с остъклена със зелено стъкло фасада и изглед към река Потомак.

– Очите им са сини – каза Остин.

– Наистина ли?

– Шегувам се. Но наистина никога не съм виждал по-добра резолюция.

– Преди Йейгър да подсили системата, най-доброто, което можехме да получим, беше един квадратен метър в черно и бяло и четири цветни. Той успя да го сведе до един цветен квадратен метър – каза Дзавала. – Това, което виждаш на екрана, е подсилено от информацията, постъпваща от други сателити, както и от различни военни и разузнавателни системи.

– И всичко това се върши законно и според правилата – подсмихна се Остин.

– Общо взето . Йейгър го смята за каквото повикало, такова се обадило, защото военните много разчитат на „НАМПД САТ”. Споразумели са се, когато се провеждат военни операции, да изтриват изображенията. Казах му, че не искам да знам, а той отвърна, че го устройва.

– Точно ние нямаме право да критикуваме – отбеляза Остин. Отделът за специални задачи понякога действаше под радара на традиционния правителствен надзор. – Успя ли да откриеш нашия приятел рудовоза? – осведоми се той.

– Гледай! – подкани го Дзавала.

Изображението бавно се сви. Корабите отново се превърнаха в точки. Дзавала очерта правоъгълник около един обект. Остин натисна мишката. Екранът се зае от образа на огромен кораб. Остин се наведе напред.

– Определено е рудовозът, който видяхме от хеликоптера – каза той. – Ето го онова странно лого с глава на бик на корпуса.

– Пуснах го за проверка. Принадлежи на корпорация, наречена „Пийс Ко” 1. На уебсайта им пише, че са консултанти за мир и стабилност.

Остин се подсмихна.

– Това е новият жаргон за „наемници”.

– Не крият, че корабът вече не е точно рудовоз. Рекламират го като платформа за подвижна сила. Твърдят, че за четирийсет и осем часа могат да закарат въздушни части до която и да било точка на света. Гарантират, че може да пристигне с цялата военна част в рамките на двайсет и един дни.

– Кой стои зад „Пийс Ко”?

– Трудно е да се каже. В борда им влизат цял куп пенсионирани американски и британски военни. Собственикът е скрит зад множество фиктивни корпорации, регистрирани в няколко страни. Впрегнах и Йейгър да разнищи тази бъркотия.

– Звучи като нишка, но ни трябва неопровержимо доказателство.

– По дяволите, Кърт, разполагаме с цяла тежка артилерия! Пуснах целия албум от архивите, като започнах малко преди нападението. Снимките са правени на интервали, така че не покриват всяка минута.

На екрана заподскачаха образи, уловени насред движението, като кадри от стари филми. Фигури се движеха около един трюм. Капакът се плъзна назад и разкри, че трюмът представлява тъмен квадрат. От вътрешността на кораба се издигна платформа, като асансьор на самолетоносач. На нея бяха кацнали един до друг два хеликоптера. В тях се качиха хора и въздушните машини се издигнаха нагоре.

– Кой казва, че не може да се пътува във времето? – зачуди се Остин. – Това категорично показва откъде са излетели.

– Сега ще ти покажа контейнеровоза.

Изображението се промени. Показа се палубата на „Оушън Адвенчър”. Хеликоптерите се появиха като с магия върху редиците с контейнери. От тях се изсипаха фигури. На следващите кадри нямаше нищо по-различно, докато накрая сателитът показа как единият хеликоптер кръжи над кръг от кипяща пяна в океана на мястото, където бе паднал другарят му. Дзавала върна кадрите към рудовоза. Един хеликоптер се върна и кацна на платформата. Отвътре излязоха фигури, хеликоптерът се спусна обратно във вътрешността на кораба, а капакът закри отвора. Една от фигурите, по-висока от останалите, можеше да е човекът, който простреля Остин, но не можеше да се разбере със сигурност, защото беше обърнат с гръб към камерата.

– Това решава въпроса – заяви Остин. – Къде се намира корабът в момента?

– Проверих разписанията на плавателните съдове. Напуснал е Ню Йорк няколко дни преди нападението и уж е тръгнал към Испания. Направил е странно кръгче по време на нападението, след което е продължил през Атлантика. Мога да предам тези данни на Бреговата охрана само за секунди.