Клайв Къслър - Навигаторът

– Няма да е първият случай на cherchez la femme 2. Жалко, че не успяхте да докажете теорията си, преди онзи злополучен пожар да унищожи копието на финикийски кораб, което бяхте направили.

В очите на Саксън припламна гняв.

– Не беше злополука! – отсече той.

– Не разбирам.

– Беше умишлен палеж. Но все едно, това е вече минало – чаровната му усмивка се завърна. – Отхвърлих идеята да прекося Тихия океан – прекалено скъпо и сложно е. Бих предпочел да тръгна с кораб от Ливан до двете Америки, а после обратно. Ще мина през Испания, както може би са правили древните кораби от Тарсис.

– На мен пресичането на Атлантическия океан в двете посоки не ми изглежда като неамбициозна задача, но ви желая късмет.

– Благодаря! Какво ви води насам?

Остин кимна към статуята.

– Госпожица Мечади ме покани да намина да видя този господин. А вас?

– От източниците си в „Смитсониън” чух, че старото момче се е отбило в града. Реших да намина да го поздравя.

Като се имаше предвид цялата организация с камерата, очевидно интересът на Саксън към статуята не беше от най-беглите. Остин докосна хладната ръка на Навигатора.

– Госпожица Мечади каза, че знаете много за статуята. На колко е години?

Саксън се обърна към Навигатора.

– Над две хиляди.

Остин погледна с любопитство към тъмнозелената статуя, която едва не бе струвала живота на стотици хора. Фигурата беше висока почти метър и осемдесет, обутият ѝ в сандал ляв крак бе леко изнесен напред. Мъжът носеше украсена със сложна бродерия поличка, завързана на кръста с широк пояс. Над дясното рамо имаше преметната животинска кожа. Косата се спускаше на масури изпод островърха шапка. Усмивката на брадатото лице излъчваше спокойствие почти като на Буда. Очите бяха полузатворени.

Дясната ръка вдигната леко на височината на кръста държеше нещо като кутия. Лявата беше вдигната високо, пръстите бяха леко стиснати, като на Хамлет, който оглежда черепа на Йорик. Около краката на мъжа се бе увила мършава котка с малка глава. Скулпторът умно бе използвал краката на животното, за да придаде на статуята допълнителна стабилност.

– Ако не знаех, че е финикиец – каза Остин, – щеше да ми е трудно да определя конкретна култура или период.

– Да, защото финикийското изкуство не притежава отличителен стил. Били са прекалено заети с търговия, за да създадат големи творби на изкуството. Произвеждали са търговски стоки, затова са имитирали изкуството на страните, в които са продавали. Позата на статуята е египетска. Главата е в сирийски, почти ориенталски стил. Естественият начин, по който падат гънките на полата, е зает от гърците. Размерът е необичаен. Повечето финикийски статуи от бронз са малки.

– Странно е, че има котка.

– Финикийците са вземали котки на корабите си, за да ловят плъхове, а също и за да ги продават. Обикновено са предпочитали котараци на оранжеви ивици.

Остин огледа подобния на кутия предмет в дясната ръка на статуята. Беше широк около петнайсет сантиметра. Най-отгоре имаше вдлъбнатина с около сантиметър по-надолу във формата на кръг. В кръга беше издълбана осемлъчна звезда. Единият ѝ лъч беше по-голям от останалите. Дебела линия, заострена в двата края, минаваше от едната ѝ страна до другата.

Саксън забеляза напрегнатото внимание, изписано на лицето на Остин.

– Интересно, нали?

– Карина спомена за парадокса с компаса. Нали уж китайците са изобретили компаса стотици години след разцвета на финикийската търговия.

– Да, обикновено така се смята. Какво мислите?

– Бих предпочел да подходя към въпроса с отворено съзнание – отговори Остин. – Финикийската империя се е простирала по бреговете на Средиземноморието и отвъд него. Със сигурност са се нуждаели от постоянен контакт с колониите си. Трябвало е да пресичат дълги и широки водни участъци. Разстоянието от Тир до западния край на света е над две хиляди мили. Това означава ненадминати навигационни умения, добри карти и надеждни инструменти.

– Браво! Не се съмнявам, че тези любознателни умни хора са познавали особените качества на магнетита 3. Имали са и техническата опитност да закачат намагнитизирана игла на въртяща се равнина. Voila! 4 Компас.

– Значи статуята е автентична?

Саксън кимна.

– Предполагам, че са я създали някъде около 850 г. пр. Хр, когато Финикийската империя се е намирала в апогея си.

– Иглата на компаса сякаш сочи на изток и на запад.

Саксън вдигна вежди.