Клайв Къслър - Навигаторът

– Какво друго виждате?

Остин огледа бронзовото лице. Носът изглеждаше така, сякаш се бе сблъскал с ковашки чук. С изключение на тази повреда статуята беше сравнително добро изображение на млад мъж с брада на масури. Това, което Остин отначало помисли за усмивка, може и да беше гримаса. Очите бяха присвити. Остин застана зад статуята и огледа вдигнатата ръка.

– Мисля, че гледа към слънцето, сякаш измерва с квадрант 5.

Саксън се подсмихна.

– Направо сте ужасяващ, приятелю.

Обективът на камерата сочеше към корема на статуята, където върху пояса се повтаряше един и същ мотив – хоризонтална линия, в двата края на която имаше обърнат навътре символ, подобен на буква „ Z“ .

– Това го имаше в книгата ви.

Остин беше съсредоточен върху детайла и не забеляза стреснатото изражение, което се появи на лицето на Саксън.

– Точно така! Според мен символизира кораб от Тарсис.

– Открили сте подобни мотиви в Южна Америка и Светите земи.

В сивите очи на Саксън проблесна лукавство.

– Клеветниците ми твърдят, че е съвпадение.

– Те са варвари – успокои го Остин.

После огледа кръглия медальон, който висеше на врата на фигурата. На него имаше гравирана конска глава, както и палмово дърво с оголени корени.

– Това го имаше в книгата ви. Коня и палмата.

– Конят е символ на Финикия, а дървото символизира създаването на нова колония.

Остин прокара пръсти по няколкото издатини под палмата, като слепец, който чете брайлово писмо.

Един женски глас прекъсна въпроса му още преди да го е задал:

– Как се озовахте тук?

Карина стоеше на прага с изненадано изражение на лицето.

Саксън се опита да разсее гнева в погледа ѝ с усмивка.

– Не ви обвинявам, че сте сърдита, госпожице Мечади. Моля ви, не си го изкарвайте на пазача. Показах му документите си от Клуба на изследователите. Между другото, истински са.

– Дори да сте си ги татуирали отзад, не ми пука! – тросна се Карина. – Откъде разбрахте, че статуята е тук?

– Имам източници, които знаят, че се интересувам от нея.

Тя се приближи към триножника.

– По време на обиколката ще продаваме книга със снимки на тази статуя. Нямате право да я снимате без разрешение.

Саксън погледна покрай Карина и изражението му рязко се промени. Усмивката му изчезна. Той оголи зъби като разярен питбул и изръмжа една-единствена дума:

– Балтазар!

Магнатът току-що бе минал през вратата. Зад него вървеше млад мъж, който носеше кожено куфарче. Балтазар се запъти към Карина.

– Много се радвам да ви видя отново, госпожице Мечади!

После протегна ръка към Саксън.

– Виктор Балтазар. Мисля, че не съм имал удоволствието.

Ръката на Саксън остана на място.

– Тони Саксън. Опитахте се да купите един кораб, който си бях построил с намерението да преплавам Тихия океан.

– О, да! – потвърди Балтазар, без да се впечатлява от обидата. – Исках да го подаря на един музей. Чух, че бил изгорял до ватерлинията. Много жалко.

Саксън се обърна към Карина:

– Извинявам се, госпожице Мечади. Надявам се, че ще си спомните разговора ни в посолството.

Той сгъна краката на триножника и го вдигна на рамо. След като отправи последен яростен поглед към Балтазар, се запъти към вратата и напусна склада.

Карина раздразнено поклати глава.

– Съжалявам, ако съм прекалила. Никога не съм срещала по-вбесяващ човек. Е, добре, стига сме говорили за него. Кърт, искам да се запознаеш с Виктор Балтазар, чиято фондация спонсорира обиколката.

– Много се радвам да се запознаем, господин Остин. Госпожица Мечади ми разказа за ролята, която сте играли при отблъскването на нападението. Благодаря ви за спасяването на тази забележителна млада дама и опазването на колекцията.

– Карина ми разказа за щедростта на фондацията ви – отвърна любезно Остин.

Балтазар омаловажи комплимента с махване на ръка и насочи вниманието си към статуята.

– Най-после. Навигатора! Наистина забележително. Решението ви да го превърнете в централен експонат на тази изложба е достойно за възхищение, госпожице Мечади.

– Той беше естественият избор – отговори Карина. – Въпреки щетите по лицето от него се излъчва достойнство и интелигентност. А също така и загадъчност.

Балтазар кимна.

– Какво мислите за нашия ням приятел, господин Остин?

Остин си помисли за разговора със Саксън.

– Може би ще е по-разговорлив, ако успеем да му зададем правилните въпроси.

Балтазар го изгледа странно и отново насочи вниманието си към статуята. Заобиколи Навигатора, като измерваше с поглед всеки квадратен сантиметър от бронза.