Клайв Къслър - Навигаторът

Почака малко, за да свикнат очите му с мрака и тръгна покрай къщата. Мина по моравата, на която Дзавала го бе заварил да изпробва новите пистолети за дуел. Спря се и се взря в пространството между две големи дървета. Фигурата бе изчезнала. Той реши да не тръгва да я търси. Вместо това се промъкна предпазливо обратно в къщата, качи се по стълбите, обади се на полицията и съобщи, че някой го дебне.

Полицейската кола се появи точно след осем минути. Двама полицаи почукаха на вратата и тримата предприеха цялостно претърсване на местността около къщата. Остин намери в калта близо до речния бряг отпечатък от обувка, което му помогна да убеди полицията, че не си въобразява. Те го увериха, че по-късно през нощта ще се върнат и отново ще огледат.

Остин провери дали вратите на къщата са заключени, а алармата против крадци – включена. Вместо да си легне в куличката, която му служеше за спалня, той се изтегна облечен на дивана в дневната. Беше сигурен, че който и да е наблюдавал къщата, вече си е тръгнал. Но се погрижи револверът да му е под ръка.

1Peace – мир (англ.) – Б. пр.

2Лека нощ (ит.) – Б. пр.

3Второто (ит.) – Б. пр.

4Великолепно (ит.) – Б. пр.

5Благодаря (ит.) – Б. пр.

6Т.е. ръчно запъване на петлето за всеки изстрел – Б. пр.

На следващата сутрин Остин стана рано и нахлузи тениска и шорти. Набързо обу сандали и тръгна към брега на реката. Щом стигна, коленичи до следата от обувка в калта. Отпечатъкът все още се виждаше, макар и слабо. Кърт го съпостави със собственото си стъпало. Едър мъж.

За миг Остин остана на място, дълбоко замислен и загледан в сребристите отблясъци по повърхността на Потомак. В момента не можеше да направи нищо: Големият крак, който го следеше, отдавна си беше отишъл. Той сви рамене и се запъти към къщата. Може би нямаше да се примири толкова лесно, ако беше погледнал нагоре и беше видял малкия радиоприемник с тънка като косъм антена, прикрепен към клона на един дъб.

В къщата си взе душ и се преоблече с панталон и поло. Напълни една чаша-термос с ямайското кафе, което предпочиташе, седна зад волана на тюркоазен джип чероки от автомобилния парк на НАМПД и се отправи към предградията на Мериленд.

Пристигна в комплекса от складове на института „Смитсониън” половин час по-рано от определеното от Карина време. Искаше да остане за известно време сам със статуята, предизвикала такова объркване. Пазачът на вратата сравни името му със списъка и му махна да влезе в сградата. По цялата дължина на стените имаше лавици, на които плътно една до друга бяха подредени картонени кутии с документи, за които не се бе намерило място в огромните колекции на музея.

Строен мъж се занимаваше с камера, поставена на триножник до бронзова статуя. Фотографът вдигна поглед от визьора и се намръщи.

Остин протегна ръка.

– Антъни Саксън, предполагам.

Саксън повдигна рунтави вежди.

– Познаваме ли се?

– Казвам се Кърт Остин. Работя за НАМПД. Преди няколко години дойдох на лекцията ви за изчезналите градове в Клуба на изследователите. Познах ви от обложката на последната ви книга „Мисия за царицата”.

Озадачената гримаса на Саксън се стопи, той стисна ръката на Остин като дръжка на помпа.

– Кърт Остин! Този, който откри Христофор Колумб 1. За мен е чест да се запознаем.

Отговорът на Остин беше неопределен:

– Бях част от екипа, който откри къде е задрямал старият Хрис.

– Все едно, фактът, че открихте мумията на Колумб на финикийски кораб в гробница на маите даде на учените основание да твърдят, че контактите с Новия свят са съществували още преди Колумб.

– Много хора все още не приемат тази хипотеза.

– Те са варвари! Използвах находката ви като основа за теориите си. Какво смятате за книгата ми?

– Интересна и информативна. Концепциите са много оригинални.

Саксън изсумтя.

– Когато хората казват, че работите ми са оригинални, обикновено имат предвид, че са налудничави. Сравняват книгите ми с книги, в които става въпрос за НЛО, обезобразяване на крави и извънземни.

– Изобщо не мисля, че книгата е налудничава. Теорията ви, че финикийците са дошли тук през Тихия океан, прекосявайки цялото западно полукълбо, беше много интересна. Когато включихте и Савската царица, нямаше начин да не предизвикате противоречиви мнения. Много убедително защитихте тезата си, че именно вашата теория е ключът към загадката на древния Офир.

– Отпечатъците от красивите пръстчета на царицата се срещат в историческите документи векове наред. От години се опитвам да я открия.