Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Познавате ли доктор Чи?

— Si, senor. Срещал съм го. Понякога от музея ме молят да му нося съобщения. Той е muy pasifico 80. Джентълмен. Всеки път предлага да ми опече тортиля.

В сянката на дърветата ставаше тъмно, като в тунел на метро. Траут присвиваше очи към клоните нагоре, в опит да зърне лъч слънчева светлина. Запита се дали няма да им е трудно да намерят пътя си на връщане. Може би Моралес беше прав — трябваше да изчакат до сутринта.

— Защо професор Чи е направил лабораторията си тук? — попита Траут. — Нямаше ли да е по-удобно да бъде в някое селище?

— И аз съм питал доктора за това — отвърна Моралес усмихнат. — Казва, че е роден тук. Корените ми са тук, казва. Разбирате ли какво има предвид?

Траут разбираше привързаността на Чи към родната земя много добре. Неговото собствено семейство се бе заселило на Кейп Код преди повече от двеста години и разплодило в няколко поколения, свързани с морето. Фаропазачи, спасители, рибари. Ниските сгради със сребристи покриви на имението Траут бяха почти на два века. Но ги поддържаха през годините и изглеждаха, като построени вчера. Той носеше с гордост соления привкус на своите предци, но сега разбираше, че връзките му с миналото са нищо в сравнение с тези на маите, които са се раждали по тези места, много векове преди да дойдат испанците.

Бяха вървели около двадесет минути, когато дърветата се разредиха и оформиха поляна. Правоъгълното бетонно здание сякаш изскочи от гората, но това впечатление бе по-скоро резултат от изненадата на Траут, който не очакваше да срещне подобна солидна постройка в тази пустош.

— Лабораторията на професора — каза Моралес. Отиде до нея и почука. Нямаше отговор. — Ще се върнем, след като проверим къщата — предложи Моралес.

Покритата с листа колиба беше подобна на колибите в Юкатан, които Траут забеляза от въздуха. Той прояви по-голям интерес към джипа, паркиран до примитивната конструкция. Забърза към него и го претърси. В сенника намери диаграмата с инструкция как се стига до мястото на Чи. Имаше и флаконче с течност против насекоми. Прокара длани по волана и таблото и усети леко ухание от лосиона на Гемей.

Огледът на къщата отне около пет минути заради мебелната оскъдица. Траут седеше в средата на пръстения под и се оглеждаше с надежда да е пропуснал нещо.

— Добре, от джипа поне разбираме, че е пристигнала.

— Имам идея — обади се Моралес. Траут го последва отвъд лабораторията до друга колиба. — Това е гаражът на професора. Вижте, колата му я няма!

— Затова бяха значи, следите които видяхме по пътя насам. Какво кара той?

— Голяма кола — отвърна Моралес. — Като джип, само че ей такава. — Той разпери ръце.

— Хамер?

— Si — отвърна сержантът с широка усмивка. — Хамер, като американските военни.

Значи, изглежда, са заминали нанякъде с колата. Но къде?

— Може би в лабораторията има бележка — предположи Траут. В сградата от пепелинови блокчета беше приятно прохладно, в сравнение с външната температура, и без включен климатик. Вратата, през която влязоха, не беше заключена. Траут разгледа модерната екипировка и поклати в почуда глава, също както бе сторила жена му предния ден. Моралес стоеше отстрани, с изразяваща уважение поза, като че ли се страхуваше да не го пипнат на забранено място. Ако се изключи общият безпорядък, нямаше следи от външна намеса.

Пол отиде при мивката. На стелажа съхнеха две чаши.

— Изглежда, са пили разхладително.

Моралес погледна в кошчето за отпадъци и намери двете празни шишета. Възстановявайки събитията, Траут реши, че Гемей бе изчакала професора на пътя, дошли са тук, пили са сода и са заминали. Отвори хладилника и видя двете яребици. Не бяха нито оскубани, нито изкормени. Явно Чи е възнамерявал да се върне скоро, където и да са отишли.

— Има ли наблизо село, в което биха могли да отидат?

— Има град, но хората щяха да забележат доктор Чи и голямата му синя кола. Nada.

Траут разгледа окачените на стената карти. Една сякаш липсваше. Приближи масата и разгледа разхвърляните по нея документи. Само след миг видя картата и сравни дупките от карфиците с тези от стената. Може би Чи я беше свалил, за да я покаже на Гемей. От друга страна, може да си е лежала на бюрото седмици наред. Показа картата на Моралес.

— Знаете ли къде е това?

Сержантът разгледа картата и отвърна:

— Още на юг, по-навътре в Кампече. На стотина мили. Може би повече.

— Какво има там?

— Нищо. Гори. Това е извън биосферния резерват. Никой не ходи там.