Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Траут потупа картата:

— Някой е отишъл. Мисля, че е доктор Чи. Хеликоптерът може да ни закара за по-малко от час.

— Съжалявам, сеньор. Докато стигнем до него, ще бъде тъмно.

Моралес беше прав. Имаха късмет, че не се загубиха в гората. При хеликоптера вече беше тъмно като в рог. Траут се дразнеше при мисълта, че Гемей трябва да прекара още една нощ там, независимо къде. Докато машината се издигаше във въздуха, той се опита да се успокои с някои възможности. Например Чи и Гемей си седят някъде и спокойно вечерят. Мярнаха се обаче и по-тревожни сценарии. Катастрофа. Това не се броеше. Гемей беше противокатастрофна. Тя беше твърде здравомислеща, твърде стабилна.

Траут знаеше, че дори и най-стабилните поне веднъж в живота си, правят грешка. Надяваше се, че редът на Гемей не е дошъл.

←76

Adios, gracias — (исп.) сбогом, благодаря.

←77

Manana — (исп.) утре; в случая става дума за израз от всекидневието, свързван с южняшки мързел, мудност и неточност (рахат-рахат).

←78

Bueno — (исп.) добре.

←79

Akui — (исп.) тук.

←80

Muy pasifico — (исп.) много кротък (добър).

Сержант Моралес намери стая за Траут в един малък хотел до летището. Той лежа часове наред буден, загледан в перката на вентилатора над себе си, като си мислеше какво ли прави Гемей, докато накрая пожъна в няколкочасов неспокоен сън. Събуди се по тъмно и отиде под душа, който беше двойно по-освежителен, поради липсата на топла вода. Разхождаше се по асфалтовата настилка, когато пристигнаха пилотът и сержантът. На изток слънцето бе осветило небето в розовия цвят на праскова.

Хеликоптерът следваше картата на Чи по права линия, с максималната си скорост, на височина четиристотин и петдесет метра. Гората се стелеше отдолу като зелена неокосена ливада. Като стигнаха до обозначената на картата местност, пилотът намали и се спусна почти до върховете на дърветата. Машината с успех изпълняваше задачата, залегнала при проектирането ѝ. Първоначалното предназначение на хеликоптера беше да служи за армейски наблюдател. Седналият отпред Траут забеляза структурна разлика в зеленината под себе си и помоли пилота да лети в кръг. Моралес долови едва видимите очертания на някаква долина. След още няколко препитания, необходими на пилота, за да се запознае с местността, машината се приземи върху неравно пространство в средата на долината.

На Пол му трябваха по-малко от тридесет секунди, за да установи, че не харесва това прокълнато от Бога място. Нито сантиметър от него! Не ставаше дума затова, че е усамотено, нито за странните могили и мрака на околната гора. Във въздуха се таеше нещо зловещо. Същото изтръпване на кожата на темето усещаше като дете, когато минаваше покрай изоставената къща на един моряк, изял другарите си, заседнали в Саргасово море.

Може би кракът на Гемей не бе стъпвал тук, помисли си той, загледан в това уединено място. Разполагаше единствено с картата на доктор Чи и предположението, че може би това е била целта им. А може би, докато той си търка подметките тук, Гемей има нужда от помощта му другаде. Не. Той стисна зъби. Определено това е мястото. Усещаше го с цялото си същество, както баща му, рибарят, усещаше приближаването на буря.

Полицаят предложи да се пръснат в три посоки, без да се губят от поглед, доколкото е възможно, да отидат до края на гората и да се върнат при хеликоптера. Събраха се след половин час. Моралес се готвеше да заговори, когато вечно търсещият му, полицейски поглед забеляза следи от предишно посещение.

Като присви очи, за да види по-добре, той каза:

— Вижте, как е смачкана тук тревата. Тук и ето тук. — Наведе глава настрани. — Ето, така, когато светлината пада както трябва се виждат стъпки.

Като си помисли, че не би искал Моралес да го преследва, Траут последва примера му и забеляза леките следи, привлекли вниманието на сержанта. Моралес нареди на пилота да остане при хеликоптера и той не възрази. Ранното утринно слънце вече намекваше в каква пещ възнамерява да се превърне през следващите часове. Моралес тръгна пръв и след малко двамата забелязаха могила, част от която беше разчистена, така че се виждаха каменни блокчета.

При основата на постройката се виждаше нещо червеникаво. В желанието си да го разгледа, Траут пренебрегна съвета на полицая да стои отзад. Той се впусна покрай него към могилата и вдигна от земята износената, светлокафява еднодневка, която бе подарил на Гемей преди две години за Коледа. С нарастващо нетърпение той бръкна вътре и намери фотоапарата, скицниците ѝ, както и няколко използвани найлонови плика, празни кутийки от сода и бутилка вода. Наблизо се виждаше друг вързоп от светлокафяв брезент. Траут вдигна и двата над главата си, за да ги види забързаният Моралес.