Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Двигателят реагира с едно мокро пльок-пльок, пусна тежка въздишка на астматик и замълча. В настъпилата тишина Гемей извика от болка, ожулила кокалчетата на пръстите си в алуминиевата дъска за сядане. Изригна поток сквернословия и въздухът се нажежи от приказките, с които призова фуриите да стоварят своя гняв върху всички тъпи, непокорни машини по земята. Професор Чи, седеше на носа на лодката, хванал един увиснал над тях клон, за да не ѝ позволи да се изплъзне по течението, докато Гемей се мъчи с двигателя. По челото ѝ се стичаха капки пот. С квадратна от озлобление уста, с обрамчили лицето ѝ тъмночервени змийчета коса, тя спокойно би могла да позира за древната статуя на Медуза. И което бе по-зле, тя прекрасно знаеше на какво прилича. Но кипренето трябваше да почака. Несръчният им опит да саботират преследването явно не бе успял. Не можеха да знаят, че да се пуснат лодките по течението, не беше достатъчно, че едната се бе закачила на някакъв корен, а другата направо се бе върнала до брега. И ето, сега първата от тях се подаде иззад завоя в маранята, а след миг се видя и втората. Във всяка имаше по четирима мъже, сред които видя Панчо и Елвис. Панчо водеше хайката, застанал с пушка в ръка на носа на първата лодка. От възбудените му викове личеше, че е забелязал плячката.

Лодките приближаваха. Гемей отново погледна към двигателя и забеляза, че смукачът е изтеглен и го дави. Тя бързо върна пластмасовия пул на място и отново изтегли връвта. Моторът се разтресе и когато му подаде съвсем леко газ, пое. Бързо се насочиха към средата, където водата беше най-дълбока и щяха да станат най-лесна мишена. Погледна назад. Първата лодка се отдалечаваше от другарката си. Или двигателят ѝ беше по-мощен или просто работеше по-добре. Започна да ги приближава. Скоро разстоянието щеше да се скъси достатъчно, за да даде възможност на коленичилите на носа мъже да ги отстрелят като зайци.

Едно от дулата блъвна дим. Панчо бе гръмнал два пъти, по-скоро да се изфука, отколкото да улучи някого. Или не се бе прицелвал изобщо, или разстоянието бе все още голямо, но свистене от куршуми не се чу. След това преследвачите се изгубиха зад поредния завой. Беше буквално въпрос на минути да цопнат мъртви в реката.

Прас!

Гемей рязко се извърна при неочаквания звук. Чи бе открил вярното си мачете на дъното на лодката. Сега сечеше с него огромни части от надвисналия клонак. Нова стоманена светкавица. Още един голям клон във водата. Чи въртеше оръжието си като полудял. Купища клони падаха от двете страни на лодката. После се съединиха, преплетоха се и образуваха плаваща дига, която се закотви на пясъчен език в средата на течението.

Кормчията на първата лодка забеляза препятствието, едва когато бе станало късно. Плоскодънката излетя от завоя с пълна газ. Опита да завие. Като резултат от маневрата лодката се метна встрани и удари клонака с борда си. Един от разбойниците се надвеси, за да я отблъсне, и установи от опит колко прав е бил Нютон с твърдението си, че всяко действие среща противодействие. Тялото му се опъна между лодката и плитчината, после пльосна в реката. Блъсването на втората лодка в първата бе придружено от объркани крясъци. Сватбарски куршум отлетя към гората. Подплашени птици изпълниха пространството с дрезгави крясъци.

— Браво! — викна Гемей триумфално. — Чудесен ход, професоре.

От наченките на усмивка върху иначе каменното майско лице се видя, че професорът беше доволен, както от резултатите на своя труд, така и от похвалата.

— Знаех си, че все някой ден харвардското ми образование ще ми послужи за нещо — скромно каза той.

Гемей се усмихна и премести руля, за да избегне плитчините край брега. Но не ѝ беше до смях. След миговете на ликуване тя си даде сметка, че всъщност нямат и най-малка представа накъде са тръгнали. Или пък имат ли достатъчно гориво, за да стигнат дотам. Провери резервоара. Наполовина пълен. Или наполовина празен, ако се възприеме песимистичният подход, който би бил по-подходящ в тяхното положение.

След кратко съвещание решиха да се понесат с пределен ход за известно време, с цел да си осигурят преднина, а после да се оставят на течението.

— Не че искам да добавя нещо към и без това печалното състояние на нещата, професоре, но имате ли някаква представа накъде тече тази река?

Професорът поклати глава:

— Тя дори отсъства от картата. Допускам, че се носим на юг. Просто защото, както и вие посочихте, на север реките са малко.