Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Траут градеше различни планове и нямаше представа колко време са летели, докато чу задавянето на двигателя. Машината сякаш се препъна, после пак пое и отново кихна. Пилотът бързо работеше с приборите и пак показа стрелката за горивото. Нула. Протегна глава към нескончаемата джунгла, за да търси свободно място. Двигателят се давеше като болен от холера. Кихането спря, чу се някакво пращене и настъпи ужасяваща тишина. Роторът спря и те се понесоха като камък надолу.

— Не се движете, доктор Гемей! — Гласът на Чи, тих, но внушителен, проникна до нея през подобната на було мъгла. Имаше глупавото усещане, че плува в зелено желе. Неговите мехурчета станаха по-отчетливи, а неясните петна отново приеха вид на тревисти стъбла. Сетивата ѝ бавно заемаха места. След зрението се върна вкуса — в устата си усещаше горчивина. После осезанието — посегнала към лепкавата влага на косата тя напипа нещо пихтиесто, сякаш мозъкът ѝ бе открит. Дръпна се като опарена.

Ръката на Чи се впи в рамото ѝ.

— Не мърдайте или ще умрете! Старата Жълта брада ни гледа.

Гласът на Чи беше равен, но напрегнат. Ръката ѝ застина по средата на движението. Легнала бе на лявата си страна. Чи бе зад нея, невидим, но много близо — усещаше дъха му в ухото си.

— Не виждам нищо — каза тя с надебелял език.

— Право пред вас, на около пет метра. Много красива по своя смъртоносен начин. Не забравяйте да лежите неподвижно!

Несмееща да мигне, Гемей заразглежда тревата, за да спре поглед върху някакво безцветно кълбо, което се превърна в мотив от черни по краищата триъгълници върху маслинено сиво, които очертаваха изящните извивки на много дълга змия. Главата, с форма на връх от стрела, бе надигната върху жълтеникава шия. Беше достатъчно близо, за да различи вертикалните ѝ зеници, топлинните ѝ рецептори, като допълнителни ноздри и дори дългия, черен език, шаващ навън-навътре.

— Каква е? — попита Гемей, у която ученият надви страха.

— Barba amarilla 82. Голям екземпляр. Някои я наричат fer-de-lance.

— Fer-de-lance!

Гемей знаеше достатъчно за змиите, за да разбере, че е изправена пред убиец. Кожата ѝ настръхна. Почувства се като гола.

— Какво ще правим? — попита тя, без да сваля очи от змията, която поклащаше плоската си глава, сякаш в ритъма на музика, чувана само от нея.

— Не се паникьосвайте! Вероятно скоро ще се изтегли от слънцето на сянка. Ако мине оттук, не мърдайте. Аз ще ѝ отвлека вниманието.

Гемей лежеше върху рамото си — положение, което ѝ причиняваше непоносима болка и тя се зачуди, колко ли още може да издържи. Искаше ѝ се змията да се раздвижи, но никак не желаеше да го стори в нейна посока.

Най-накрая влечугото взе решение и започна да се развива до пълната си дължина. Както каза Чи, беше голям екземпляр — с дължина на човешки ръст. Безшумно си проправи път през тревата до сянката на едно дръвче и се настани редом с вярното мачете на Чи, което бе подпряно на ствола му.

— Вече можете да се движите. Тя спи. Изправете се бавно! — Тя се извърна и видя коленичилия Чи, който тъкмо оставяше на земята стиснатия в ръка голям камък.

— Колко време беше там?

— Около половин час, преди да се събудите. Обикновено змиите отстъпват, ако им се даде възможност, но при Жълтата брада човек никога не може да е сигурен. Особено пък, ако се смути съня ѝ. Може да стане доста агресивна. Да си задържи мачетето ми, щом иска. Как се чувствате?

— Много добре, ако изключим усещането, че някой е играл футбол с главата ми. Каква е тая каша на мястото на косата ми?

— Сложих ви лапа от лековити билки. Аптеката беше затворена.

— От колко време сме тук? — попита тя, като разтриваше изтръпналата си ръка!

— Няколко часа. Спахте на пресекулки. Горчивият вкус в устата ви е от тонизиращите корени, които натиках в нея. Доста лошо се ударихте в скалата, когато лодката се преобърна.

Неясен спомен за някаква завряла вода нахлу в съзнанието ѝ.

— Бързеите! Защо не сме мъртви?

Чи посочи небето:

— Не си ли спомняте?

Хеликоптерът. Откъслечните спомени бяха разбъркани като елементите на пъзъл. С професора са свършили горивото. Силното течение ги носи към камъните. После смъртоносния рев на водата потъва в друг шум. Забелязаният от тях преди, синьо-бял хеликоптер кръжи над реката.

Гемей си спомни как помисли, че вече могат да се смятат за мъртви, с чиклеросите отзад, бързеите отпред и хеликоптера отгоре. После машината се спуска като валкирия и увисва над самата вода, между лодката и водопада. Въздушната струя издълбава дупка във водната повърхност, а вълните ги отхвърлят назад към брега. Но струята разлюлява опасно леката алуминиева лодка. Тя се преобръща, само на няколко метра от тревистия бряг.