Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Гемей бе изхвърлена като от обсадна машина. И после главата ѝ се удари в нещо твърдо. Погледът ѝ се замъгли, зъбите ѝ изтракаха. Мозъкът ѝ бе разцепен от мълния. Последва блажена тъмнина.

— Тоя хеликоптер ни спаси — каза тя.

— Очевидно. Щяхте да сте наред, ако не направихте опит да разбиете една скала с глава. Беше при бръснещ полет, но достатъчно силно, за да загубите съзнание. Извлякох ви на брега и после през храстите до това място. Събрах корени и билки, за да ви полекувам. Спахте лошо през нощта и може да сте сънувала кошмари. Тонизиращите корени, дето ви дадох, са малко халюциногенни.

Гемей възстанови в съзнанието си странен сън. Някъде високо отгоре, Пол я вика по име, а думите му излизат заградени, като в карикатура, а после изчезват в някакъв облак.

— Благодаря ви за всичко — каза Гемей, като се питаше как е успял дребничкият възрастен професор да я извлече от водата чак дотук. — Какво стана с нашите преследвачи?

Професорът поклати глава:

— Не им обърнах особено внимание в цялата бъркотия. Зает бях с въпросите около нашето спасяване. Май чух някакви изстрели. Но това беше отдавна. Може би ни мислят за мъртви.

— Сега какво ще правим?

— Мислех по същия въпрос, когато пристигна нашата люспеста приятелка. Зависи колко ще спи. Бих искал да си получа мачетето. По тези места, то може да се окаже граница между живота и смъртта. Починете си малко! Ако Жълтата брада не се събуди, ще му мислим пак. Попаднах на някаква пътека. Вероятно чиклеросите я използват, за да заобикалят бързеите. По-късно ще я проучим. А преди това може би ще ни се наложи да се поразмърдаме, ако тя се събуди кисела.

Планът се хареса на Гемей. Изправи се с помощта на Чи. Краката ѝ бяха несигурни и тя се чувстваше като новородено камилче. Огледа се и видя, че се намират на малка, окъпана от слънцето поляна, заобиколена от дървета и храсти. Отидоха в по-далечния ѝ край, където Чи махна лапата и провъзгласи цицините и синините ѝ за оздравели. Каза, че ще отиде за малко горски плодове, с които да напълнят стомаси, докато чакат змията да се събуди от юнашкия си сън. Все още изтощена, Гемей легна по гръб в тревата и затвори очи. След миг се стресна. Някъде бе счупен клон. Чи не се движеше така шумно.

Седна и се огледа. В края на поляната се виждаше професорът, с окичен с плодове клон в ръка. Зад него стоеше водачът на чиклеросите, наречен от нея Панчо. Видът му нямаше нищо общо с човека, който бе наредил да ги затворят в пещерата. Разбърканата му мазна коса приличаше на птиче гнездо, а белите му дрехи бяха мръсни и съдрани. Белезникавото му шкембе надничаше през дупките им. Насмешливата усмивка бе отстъпила място на гневна маска. Само пистолетът в ръката му беше същият, като при първата им среща, но сега бе насочен в главата на професора.

Мъжът пусна на земята вързопа, който носеше, и излая към Чи на испански. Професорът застана до Гемей. Изправени един до друг, те следяха колебаещото се между двама им дуло.

— Иска да ви кажа, че ще ни убие, за да отмъсти за хората си — каза Чи. — Първо мен, а след това ще се позабавлява с вас върху тялото ми.

— Какво им става на тия хора? — ядоса се Гемей. — Не се обиждайте, професоре, но много от вашите съотечественици, изглежда, държат мозъка между краката си.

Панчо украси лицето си с нещо като усмивка. Гемей му смигна кокетно, сякаш перспективата ѝ се нравеше. Може би имаше възможност да спечели време за професора и да приближи достатъчно това говедо, та да може сериозно да увреди неговото либидо. Чи вече изпълняваше плана ѝ. Той извърна леко глава, загледан в мачетето, и направи жест, сякаш ще хукне към него. Гемей го познаваше добре, за да забележи необичайната тромавост на професора. Той, изглежда, искаше да отвлече вниманието на Панчо.

Военната хитрост успя. Панчо проследи погледа на Чи, насочен към подпрения на дървото дълъг нож и устата му се изкриви в зъбата усмивка. Без да отделя поглед и прицел от Чи, той запристъпва странишком към дървото и се наклони, за да вземе мачетето.

От земята се надигна вулкан от триъгълници.

Стресната от тежките стъпки, змията бе заела изходна позиция, когато човекът посегна към мачетето. Впи дълги зъби в шията му и с бързо движение доизпразни отровата си в ръката му.

Появи се оръжието и раненият стреля няколко пъти в змията, превръщайки я в червено-зелена маса. После опипа двете дупки до вратната си артерия. Лицето му побеля като вар, очите се разшириха ужасени, а устата се отвори за безмълвен писък. Хвърли празен поглед към Чи и Гемей, после нагази в храстите.