Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Идеята да се върнат обратно по реката беше на Траут. Миг преди това пилотът бе показал стрелката за гориво и след това часовника си. Горивото свършваше и трябваше да се връщат.

Последователността на Траут като учен, бе наследена от чичо му Хенри, на когото помагаше като хлапе в изкусното изработване на дървени лодки за местните рибари, дълго след като бяха излезли на мода пластмасовите корпуси. Три пъти мери, един път режи, повтаряше чичото, между две пафкания с престарялата си лула. Години по-късно, Траут не можеше да започне решаването на някоя сложна компютърна задача, без да чуе шепота на чичо Хенри в ухото си.

Съвсем естествена реакция беше да предложи да се върнат нагоре по реката, в случай че са пропуснали нещо първия път. Летяха по-ниско от тридесет метра, с умерена скорост и спускания при всяко разширяване на речното корито. Предназначеният за разузнавателни полети хеликоптер беше изключително подвижен. Не след дълго стигнаха бързеите, които бе видял на отиване.

Траут погледна надолу към бялата ивица, после над нея, към спокойните води преди бързеите и видя странна гледка. Две малки лодки стояха една до друга настрани от бързеите, докато трета се носеше надолу. Някакъв мъж в носа ѝ, с бесни удари на весло, се мъчеше да я управлява, но силното течение я бе повлякло. Траут забеляза тъмночервено петно на кърмата на лодката.

Гемей!

Не можеше да сбърка тая коса. Особено с ръждивите оттенъци, хвърляни от слънцето. Не можеше да се сбърка и в прогнозата за предстоящите събития. След секунди безпомощната лодка щеше да бъде засмукана в озъбената паст и разбита на парчета.

Траут изкрещя към Моралес:

— Кажете на пилота, да ги отблъсне с въздушната тяга!

Сержантът наблюдаваше настъпващата беда като омагьосан. Опита се да предаде на пилота искането на Траут, доколкото го бе разбрал. Но това превишаваше познанията му по английски. Каза няколко думи и сви рамене объркан. Траут потупа пилота по рамото. Посочи му с рязък жест бедстващата лодка, после направи въртеливо движение с пръст и друго от себе си навън — с длан. За негова изненада пилотът разбра начаса грубия език на жестовете. Той кимна, наклони машината за спускане и намали скоростта до човешки ход. Увисна между лодката и скалистия гребен. Спусна се още, докато въздушната струя от ротора разпени водната повърхност, като някакъв гигантски миксер.

Вълните се надигнаха във високи концентрични кръгове. Първият вихър удари леката лодка, намали скоростта ѝ, после я спря и затласка към брега.

Но дългите, бясно завъртени перки, не бяха предназначени за прецизни спасителни операции. Надигнатите от мощния въздушен поток вълни разлюляха лодката, заплашвайки да я обърнат. Траут, надвесен от прозореца, виждаше какво става. Извика на пилота и вдигна палец.

Хеликоптерът започна да се издига.

Твърде късно. Една вълна награби лодката и я преобърна. Екипажът ѝ изчезна под водата. Траут зачака да види главите им отново. Вместо това чу остър, цепещ звук и гласа на пилота. Обърна се, за да съзре паяжина от цепнатини във ветровото стъкло, което си бе непокътнато, когато го видя за последен път. По средата на мрежата се мъдреше дупка. Обстрелваха ги! Куршумът бе минал между тях и се е забил в задната стена на кабината, точно над опуления Руис. Чиклерото заломоти на испански, въпреки предупрежденията на Моралес да си затваря устата. Сержантът реши да не си губи времето, наведе се и заби юмрук в брадата на Руис, който замлъкна в безсъзнание. След това мексиканският полицай извади пистолета си и откри огън по лодките.

Чу се друг остър звук, сякаш някой биеше с чук върху корпуса. Траут се подвоуми. От една страна, искаше да разбере какво е станало с Гемей, но от друга, разбираше, че машината представлява чудесна мишена. Пилотът пое инициативата. С диви испански псувни той натисна газта. Хеликоптерът изръмжа и се хвърли върху лодките като ястреб. Траут съзря вцепенените от изненада мъже, които излетяха, хвърлени от чудовищната сила на въздушната тяга. Тя подметна и самите лодки, като да бяха парченца талаш. Пилотът изведе машината от виража и я издигна за второ нападение. То се оказа ненужно. Лодките потъваха. Виждаха се главите на мъжете, бясно размахали ръце в опит да се спасят от течението, което безмилостно ги отнасяше към бързеите.

Лодката на Гемей вече бе започнала пътешествието си през пенестия пъкъл и по гърба на Траут полазиха мравки, като си помисли какво можеше да стане. Той още се тревожеше за Гемей. Нямаше и помен от нея или от другата фигура, за която прие, че е на доктор Чи. Пилотът направи няколко бързи кръга и отново посочи към стрелката за горивото. Траут кимна. Нямаше къде да приземят хеликоптера. С неохота показа вдигнат палец и те отлетяха от реката.