Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Сеньор Траут!

— Това е часовникът на жена ми — каза Траут, докато го измъкваше.

— Сигурен ли сте?

— Аз ѝ го дадох. — В обикновено спокойния поглед блесна гняв. — Питайте го откъде го е взел!

Моралес повтори въпроса на испански и съобщи отговора:

— Казва, че го е купил.

Траут бе приключил с игричките.

— Кажете му, че ако не говори, ще го хвърлим обратно в дупката и ще си отидем.

Усмивката угасна. Заплахата за хвърлянето обратно под земята отпуши водопад на испански.

Моралес слушаше с кимане на глава.

— Тоя се е побъркал. Името му е Руис. Все повтаря за някаква дяволица и джудже, които накарали земята да го глътне.

— Дяволица?

— Si. Разправя, че му разбила носа.

— Какво е станало с нея?

— Не знае. Бил долу в дупката. Чул голяма стрелба. После тишина. Казва, че приятелите му го изоставили. Попитах го, дали тия негови приятели не са чиклерос. Казва не. — Моралес се усмихна тъжно. — Той е смрадлив лъжец.

— Кажете му, че ще го качим в хеликоптера и ще го хвърлим долу, ако не каже истината.

Мъжът погледна към гранитното лице на този огромен гринго и реши, че няма шега.

— Не! — викна той. — Аз говори. Аз говори.

— Говориш английски?

— Росо 81— отвърна мъжът, като показа леко раздалечени палец и показалец.

На развален английски, като използваше испански вместо убягващите му английски думи, Руис призна, че е дошъл тук с банда чиклерос да краде антики. Намерили жената и дребния старец и ги затворили под земята, откъдето нямало как да избягат. Те обаче се изровили по някакъв начин и го хвърлили в дупката. Останалите чиклерос ги подгонили. И не се върнали за него. Не знае какво се е случило с мъжа и жената.

Траут премисли набързо доклада.

— Добре, качвайте го в хеликоптера!

Моралес сложи белезници на мъжа, като много внимаваше да не го докосне, а после, с върха на обувката си го помоли да стане. Настаниха го на задната седалка с Моралес до него. От Руис се носеше такава отвратителна воня, че пилотът се оплака. Моралес се засмя и обеща да го изхвърли, ако нещата станат неудържими. Руис прецени, че не е смешно и очите му се разшириха уплашено, когато хеликоптерът се вдигна. Нямаше да им създава главоболия. Направиха няколко кръга и поеха над лъскавата ивица на реката. Тя едва личеше под дърветата, но с три чифта очи щяха да я проследят.

Траут нямаше търпение да съобщи на Гемей новия ѝ прякор. Дяволица. Дано е жива да го чуе!

←81

Poco — (исп.) малко.

Ревът на старинния извънбордов двигател беше толкова силен, че Гемей не чу хеликоптера до мига, в който той увисна над самите им глави. И дори тогава, по-скоро смутената физиономия на Чи стана причина да разбере, че вече не са сами. Върна рязко газта и насочи плоскодънката към затревения бряг. Блъсна я в него, под закрилата на надвесените гъсти клони. От въздуха надали можеше да се пробие с поглед дебелият зелен навес. За по-сигурно Гемей натика лодката в голям папратов храст. Не искаше ранното утринно слънце да ги издаде, с някой отразен от алуминиевия корпус лъч.

Пространството над тях се изпълни от грохота на огромните перки. Тук-там, през издухваните от тях пролуки в клоните, се мяркаха синьо-белите цветове на увисналия отгоре хеликоптер. На Гемей и през ум не можеше да ѝ мине, че броени часове след като научи за изчезването ѝ, нейният съпруг ще се върне в Юкатан, ще намери хеликоптер и че в момента виси над главата ѝ. Откакто бе дошла по тия места, почти ѝ бяха изскубали косата от корен, искаха да я насилят, натикаха я да умре в някаква пещера, принудиха я да рови като къртица в задушливи тунели и накрая я използваха като подвижна мишена. Нямаше причина да допусне, че тия, които я бяха приели така зле, ще пропуснат възможността да прибавят към неприятностите и въздушна подкрепа. Изпусна въздишка на облекчение, когато ревът от машината заглъхна в далечината и след миг отново се носеха по реката.

След като се отърваха от Жълти зъби, Гемей и Чи хукнаха към гората на зигзаг между куршумите и бързо се спуснаха по брега на реката. Блъснаха по течението две от легналите там три очукани алуминиеви лодки, скочиха в третата, запалиха двигателя и се стрелнаха навътре.

След като цял ден премина в плаване, без каквито и да било премеждия, те прекараха една спокойна нощ, за да поемат отново рано на другата сутрин. Хеликоптерът показа на Гемей, че лесното бягство и безоблачното вчерашно пътуване са им създали фалшиво чувство за безопасност. Сега трябваше внимателно да наблюдават небето и да се държат близо до брега. От хеликоптера нямаше и помен, но витлото на лодката се бе намотало с треви, така че трябваше да я издърпат на брега и да го освободят. Това не отне повече от минута-две, но когато Гемей направи опит да запали отново двигателя, той отказа. Не можеше да разбере защо. Дъртият мъркюри със своите петнадесет конски сили не представляваше кой знае каква гледка с издрания си капак, но си работеше много добре до момента. Мъчеше се да разбере какъв може да е проблемът, когато откъм реката се чу испанска реч. Няма на света нищо по-обезкуражаващо от капризен извънбордов двигател. Особено ако тая непокорна купчина желязо е единственото нещо, застанало между вас и бедата. Гемей опря стъпало в задната преграда на лодката. В опит да предразположи скрития в машината враждебен дух тя се усмихна приятно и му каза «моля». След това дръпна стартовото въже с всичката си сила.