Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Това тук е на жена ми — заяви триумфално ученият от НАМПД. — Върху капака на другото е изписано името на доктор Чи.

Моралес проучи раницата на професора. Лицето му помръкна.

— Това не е хубаво — каза той.

— Какво значи не е хубаво? Това показва, че са били тук.

— Не разбирате, сеньор Траут — отвърна Моралес с бърз поглед наоколо. — Намерих лагерен огън и много признаци за присъствието на чиклерос. — Забелязал безизразното лице на Траут, той обясни: — Те са лоши хора, крадат антики.

— Какво общо има това с жена ми и професора?

— Въглените бяха топли. А покрай реката имаше следи от много хора. Намерих и това. — Той отвори ръката си, в която лежаха три гилзи.

Траут помириса една от тях. Куршумът е бил изстрелян скоро.

— Къде ги намерихте?

Траут проследи с поглед показаната от полицая посока, после се обърна към мястото, където бе намерил раниците, сякаш свързваше с въображаема линия двете точки. В този момент забеляза странните релефи. Отиде по-близо и загледа корабите и другите фигури върху камъка. Допусна, че Гемей и професорът са обядвали, а после са дошли при фриза. Гемей положително щеше да се заинтересува от това странно изкуство, но нещо, изглежда, ги беше отвлякло.

Обърна се към Моралес:

— Мислите, че жена ми и професорът са налетели на тия чиклерос?

— Да — сви рамене Моралес, — възможно е. Защо иначе ще си оставят раниците?

— И аз мислех затова сержант, бихте ли ми показали, къде сте намерили гилзите, моля?

— Насам — кимна Моралес. — Внимавайте къде стъпвате! — Пълно е с дупки.

Тръгнаха бавно през долината. Имаше много повече загадъчни могили, отколкото Траут смяташе първоначално. Ако всяка съдържа каменна постройка, това трябва да е било голямо селище някога.

— Ето тук — посочи Моралес. — И ето тук.

Траут забеляза лъщящата в тревата мед и вдигна още няколко гилзи. От пистолет и от карабина. Тревата наоколо беше утъпкана. Голямата му длан стисна кухите медни цилиндърчета, сякаш искаше да ги смачка.

— Може ли да видя огъня и реката?

Разгледаха мястото и намериха празни бутилки от текила, много фасове. Между дърветата имаше още гилзи. На брега Траут направи безрезултатен опит да открие следи от маратонките на Гемей, но тинята беше цялата изпогазена. Забеляза следи от изтеглени на брега лодки и още гилзи. Това място приличаше на стрелбище! Но Траут беше обнадежден. Гилзите показваха, че някои, с пистолети и карабини са гонили някого до реката. Това беше лошата новина. Но обстоятелството, че оръжията са били използвани и от брега, показваше, че Гемей и професорът може и да са избягали.

Траут предложи да се вдигнат във въздуха и да проследят реката. Моралес прие. Тръгнаха бързо обратно и към средата на разстоянието дочуха безплътно стенание. Спряха и се спогледаха. Моралес извади пистолета си. Ослушаха се, но чуха само жуженето на насекомите.

Стенанието се разнесе отново откъм дясната им страна. С Моралес зад гърба си, Траут се приближи до източника на звука. Очевидно беше под земята. Траут погледна надолу. Отчасти скрита в тревата, личеше черна дупка. Коленичи край нея, но в тъмното не се виждаше нищо.

Чувствайки се донякъде като глупак, който говори на дупка в земята, той викна:

— Кой е там?

Отново стон. След това тих поток на испански.

Коленичилият междувременно до Траут Моралес каза:

— Мъж. Казва, че е паднал в дупката.

— Какво прави там?

Моралес повтори въпроса и после каза:

— Разправя, че се разхождал.

— Това е доста самотно място за разходки сред природата — отбеляза Траут. — Да го извадим оттам.

Траут се върна при хеликоптера и взе едно найлоново въже. Направи неподвижна примка, спусна я в дупката, а после заедно с пилота и Моралес задърпаха въжето. Най-напред главата, а после и раменете на някакво същество с жалък вид, се показаха над ръба. Четинестата брада и дълга мазна коса на човека бяха покрити със сива пепел, а белотата на раздърпаните му дрехи беше само далечен спомен. Той седна на земята и започна поред да разтрива ръце, крака и глава. Носът му беше подут.

Сержантът му подаде шише с вода. Мъжът залока жадно, като изля половината върху брадата си. Освежен от течността, той показа жълтите си зъби в нахална усмивка и разклати шишето за още. При това движение, ръкавът му се дръпна назад.

Траут ритна шишето с всичка сила и то отлетя в тревата. Голямата му лапа се стрелна и сграбчи косматата китка на непознатия. Дори Моралес се стресна от неочакваното движение.