Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Преди да напусне Вашингтон, Траут се свърза с Мексиканския антропологически музей и разговаря със секретарката на доктор Чи. Тя провери календара на професора и потвърди срещата му с Гемей. Професорът прекарвал повече от времето си «навън из полето» и се обаждал контролно, когато му паднел телефон под ръка. Нямал обаче твърдо установен план. Ако изобщо можело да бъде намерен някъде, то било в лабораторията му.

Докато пилотът очакваше разрешение за приземяване, Траут го помоли да предупреди по радиото за пристигането му отговарящите за следващия етап от неговото пътуване. Нямаше намерение да кисне нито минута в чакалнята на летището. Щом бийчкрафтът спря, Траут излетя от него с единствената си чанта в ръка, като изстреля през рамо с нюингландски акцент adios и gracias 76.

В чакалнята стоеше як мъж в полицейска униформа и слънчеви очила, с огледални стъкла.

— Доктор Траут — каза той с многозъба усмивка, — аз съм сержант Моралес от Мексиканската федерална полиция. Казаха ми да бъда ваш водач.

Траут се бе свързал с Агенцията за борба с наркотиците. Те бяха задължени на НАМПД за някои услуги в миналото, така че с радост се отзоваха, когато Траут поиска контакт с мексиканската полиция.

— Радвам се да ви видя — каза Траут с поглед върху часовника си — аз съм готов, ако и вие сте.

— Става късно — отвърна полицаят. — Не бихте ли искали да тръгнем утре.

Траут отговори спокойно, но решителността в сериозния му поглед не можеше да остане незабелязана.

— При цялото ми уважение, сержант, аз положих големи усилия да дойда тук, колкото се може по-бързо, така че бих желал да започна издирването на съпругата си веднага след пристигането.

— Естествено, сеньор Траут — с разбиращо кимване каза полицаят. — Уверявам Ви, че в случая не става дума за manana 77. Просто здрав разум. И аз искам да намерим жена ви. Само че след малко ще се стъмни.

— Колко време има дотогава?

— Един, може би два часа.

— Това е доста време — отбеляза Траут. — Много нещо може да се свърши за два часа.

Моралес разбра, че е безсмислено да задържа високия американец.

— Bueno 78, доктор Траут, хеликоптерът чака ей там.

Беше «Бел 206 джет рейнджър». Загряваше двигателите си, докато Траут се разположи в тройната седалка за пътници, а Моралес седна до пилота. След секунди, турбината се включи и машината се отдели от асфалта. За две минути се издигнаха на повече от деветстотин метра. Прелетяха залива и поеха над една железопътна линия навътре в сушата.

Моралес даваше наставления на пилота, като често поглеждаше в сгънатата си карта. Оставиха железницата и полетяха над тесен път, горе-долу ориентиран изток — запад. Хеликоптерът поддържаше височината си и с постоянна скорост от 125 мили в час, навлезе доста в сушата. Тук-там гъстата гора отстъпваше пред някое село или град. Настланите пътища бяха малко. Прелетяваха и над някоя майска руина. Но в по-голямата си част, ландшафтът представляваше нескончаема равнина.

Машината пое малко по-южен курс. Моралес беше опитен водач с остър поглед, който не пропускаше земните ориентири и бързо ги съобщаваше на пилота. Траут с безпокойство наблюдаваше спускането на слънцето.

— Колко още? — попита той с нескрито напрежение.

Моралес показа пет пръста. После бучна един от тях в картата, за да види пилота:

— Akui. 79

Пилотът кимна така незабележимо, че Траут се усъмни дали е чул. Но хеликоптерът намали и описа голям кръг, който премина в насочена към земята спирала.

Моралес показа надолу. Пред погледа на Траут се мярна поляна с някаква груба постройка, но и двете бързо изчезнаха. Целта беше точно отдолу и Траут не можеше да види къде се приземяват. Върховете на дърветата се приближиха и хеликоптерът замря за миг. Изведнъж двигателят изрева и машината се хвърли настрана, като подплашено морско конче.

Пилотът и Моралес размениха бързи реплики на испански.

— Какво става? — попита Траут, като се мъчеше да различи нещо в гората.

— Тясно е. Бои се да не удари витлата в дърветата.

Траут се облегна и скръсти ръце, издул безпомощно бузи. Хеликоптерът увисна над пусто и право като стрела шосе, после се спусна и застана върху затревен участък, край черния асфалт. Когато двигателят спря, Траут и Моралес излязоха. Една пътека наблизо водеше в гората.

— От тук се отива към къщата на професор Чи. Трябва да вървим пеша.

Траут пое с широка крачка, а по-ниският мъж сърцато се стараеше да не изостава, без да губи достойнството си. Докато вървяха през гъстата гора, Траут забеляза дълбоки следи, оставени неотдавна от тежки, раздалечени гуми. Моралес каза, че се е обадил в местната полиция, за да поразпитат наоколо. Неколцина местни жители си спомнили за професор Чи в един автобус. Качил се на връщане от лов и слязъл на пътя недалеч от жилището си. Очаквал го някакъв джип. Това се връзва, помисли си Траут. Гемей бе взела джип, за да дойде дотук.