Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Следващото вписване е направено два дена по-късно. Почеркът е по-груб.

Адмиралът изчезна! Когато екипажът стана призори, открихме липсата на малка лодка и намерихме каютата на адмирала пуста. Няма ги и картите му. Изпратих на брега група да го търси. Намерили лодката, но се върнаха на кораба, подгонени от група туземци, които ги посипали със стрели. Уви, боя се, че адмиралът е мъртъв, убит от тези безбожни диваци! Ще останем в безопасност на котва, но ако скоро не видим някакъв знак, че е жив, ще отплаваме за Испаньола за помощ. Бог да благослови Адмирала на Морския океан. Подписано от Алонсо Мендес, помощник-навигатор.

Пърлмътър замислено потупа пухкавата си буза. Колумб очевидно не е бил на себе си в своя последен час. Соломоновото злато, как не! Запита се при кой ли бряг е пуснал котва «Ниня». Отново погледна картата. На запад от Ямайка би стигнал до Централна Америка. Някъде в района от мексиканския Юкатан до Белиз или Хондурас, ако се е отклонил с няколко градуса. Когато може да отдели повече време, щеше да анализира всички вписвания в дневника, за да види дали не може да определи точния курс.

Колумб взема картите и схемите със себе си, но какво става с камъка? Пърлмътър поклати глава, развеселен от мисълта за лекотата, с която позволи да бъде въвлечен в тази история. Действаше, сякаш току-що прочетеният документ е истински, докато всъщност, историческата му стойност не би могла да бъде по-висока от тази на една добра кръстословица.

Ами, ако все пак е истински?

Какво отношение би могъл да има той към съвременната мелодрама, за която му бе казал Остин, с всичките ѝ облечени в черно банди убийци, хукнали да унищожават невинни археолози? Каква беше тази странна забележка за «смъртта на петимата»? Колумб очевидно се е чувствал толкова виновен за ролята си в тази случка, че приема заточението, като наказание свише. Пърлмътър реши да прегледа писанието отново, да не би да е пропуснал нещо. След това щеше да порови в собствената си библиотека.

Но преди всичко, трябваше да закуси.

←75

Лаг — старинно приспособление за измерване скоростта на морски съд.

Канкун, Мексико

Всеобщо радостно чувство на очакване бе завладяло пътниците на борда на самолета за Канкун, още от излитането му от Вашингтон, малко след края на съвещанието при Завала. Докато пилотът рулираше към пистата за кацане, отпускарите проточиха врат към илюминаторите, за да видят редицата луксозни хотели край прозрачната синьо-зелена вода. Възбудата стана неудържима. В консервативния си сив костюм и помпозна вратовръзка, с щръкнала над облегалките глава, Пол Траут щеше да се откроява от щастливата тълпа, дори и без сериозния израз на лицето си. Носът му беше забит в карта на остров Юкатан, а мислите му — в Гемей. Едва когато самолетът се наклони, той излезе от унеса, за да разбере къде се намира.

След няколко минути машината беше на земята. Траут се измъкна от пътническия поток, потекъл към чакащите хотелски автобуси, и отиде при гишето на малка чартърна авиокомпания. Малко по-късно вече се сгъваше на седалката до пилота на един двумоторен «Бийчкрафт берън». Беше единствен пътник. Останалите места в машината, пригодена за четирима пасажери, бяха заети с багаж.

Докато бийчкрафтът се издигаше, Траут мислено благодари на транспортните специалисти в НАМПД, които бяха постигнали невероятното, за да комбинират намирането на самолетен билет, почти в последния миг, с чартирането без престой. Малкият самолет отиваше в Кампече, за да вземе група тексаски петролни специалисти, които щяха да се съберат със съпруги ѝ приятелки в Канкун.

Полетът щеше да отнеме около час, съобщи пилотът, приказлив мексиканец на около тридесет години, който имаше добри познания по английски и още по-добри по въпроса в кои канкунски барове има най-много самотни туристки. В ушите на Траут, гласът му скоро се сля неразличимо с шума от двигателите. Тревогите за Гемей не му позволиха да заспи през нощта, прекарана в Тъксън. Сега затвори очи, за да бъде събуден от пилота, който искаше да му покаже Чичен Итца. Траут погледна надолу, към голямата четиристранна пирамида и двореца.

— По средата на пътя до Сиудад дел Кармен — каза пилотът. Траут кимна. Хипнотизиран от монотонната зеленина, проснала се до хоризонта, той отново затвори очи и отново бе събуден от пилота, който каза:

— Ето го вашият кораб.

Елегантният син корпус на «Нерей», легнал на котва в пристанището, между танкери и рибарски кораби, беше приятна гледка. Не му се вярваше, че само преди няколко дни е напуснал него и жена си. Щеше му се да бе успял да я вземе със себе си във Вашингтон. Но беше невъзможно, призна си той. Тя така много искаше да се види с доктор Чи.