Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Аз съм добре осигурен материално със злато от плаванията ми, с частта си от Испаньола и имам много причини да бъда благодарен: големият ми син Диего е взет за Кралски гард, по-младият, Фернандо, е паж. Но аз пак бях печален заради провала си. Сигурността на домашното огнище не е моряшка съдба и, ето, реших да тръгна още един път по море, може би за последен път, да изпълня обещанието си към Ваше Величество, както и задължението си на Пръв адмирал.

И така, този месец съставих завещанието си, като оставих Диего за наследник и тайно, с мои пари, подготвих кораба «Ниня», наех малък доверен екипаж от петнадесет мъже и поех нощем от Палос, както и при първото ми Най-велико плаване през 1492 година. Смених курса при Канарските острови и тръгнах на югозапад .

Пърлмътър спря да си пийне кафе. Интересно. Разказвачът знае, че «Ниня» е любимият кораб на Колумб. Всеизвестно е неговото отчаяние от неуспеха да открие път към Китай. В един момент го докарват окован, обвинен в злоупотреби, в качеството му на вицекрал на Испаньола, за да бъде оправдан от Краля и най-вече от покровителката си, Кралицата, и да бъде изпратен в своето четвърто, съдбоносно плаване, така неудачно наречено велико. Би било напълно в характера на Колумб, пострадал всъщност заради високомерието си, да направи опит да се реабилитира. Маниакалната идея да намери злато също е убедителен мотив за поведението му. Има само един проблем, както справедливо посочи дон Ортега — писмото започва три дни след онзи, в който е прието да се смята, че Колумб е починал. Е, добре!

Пърлмътър продължи с четенето. Макар писанието да бе замислено като лично, морякът у Колумб не е пропуснал да го оформи като бордови дневник, с бележки за курса, атмосферните условия, вятъра. Прекосяването на Атлантика представляваше фотографско повторение на първото плаване. Тръгва по североизточния пасат близо до Мадейра, дните се нижат един от друг по-хубави, носи го кротък вятър, късметът го следва навсякъде. Както и първия път, «ветровете са спокойни, като в Севиля през април».

Интересна разлика. Пърлмътър знаеше от прочетеното, че при първото плаване Колумб разчита само на изчисленията си. С други думи, записва показанията на компаса и скоростта, като всеки ден отбелязва на картата местоположението си. Скоростта се измерва с помощта на пясъчен часовник, наричан лага 75на холандеца. При носа на кораба се хвърля парче дърво и после се брои за колко секунди то минава покрай цялата дължина на кораба.

При първото плаване Колумб не се интересува много-много от точния си курс. Важното е да държи запад. Разчита на компаса и опита си. Не се обръща често за помощ към предтечата на секстанта, така наречения квадрант. Ето защо Пърлмътър веднага забеляза няколкото вписвания, при които мореплавателят отбелязва не само разстоянието, но и небесните ъгли.

« 25 май 1506

Направих измервания по Полярната звезда, поддържам курс на югозапад…

30 май 1506

Държа курс ЮЗ, изчислен с квадрант…»

Сякаш Колумб държи на абсолютната точност, понеже знае крайната си цел. Не както при първото плаване, когато, убеден, че ще попадне в огромната маса на Китай или Индия, не се е интересувал дали няма да се отклони с някой градус в едната или другата посока.

Допълнително доказателство затова, че Колумб е следвал предварително установен, точен курс е и постоянното позоваване на корабната торлета.

Държа ЗЮЗ приблизително, с малки отклонения в едната или другата посока, но все пак правя шестдесет и шест мили и следвам курса от торлетата на древните.

Пърлмътър остави документа и с безпогрешна точност, воден от собствената си навигация, се насочи към един натъпкан с книги шкаф, откъдето измъкна томче по древно корабоводене. Знаеше, че торлета идва от torleta del marteloio — масата на звънеца, плотът, върху който се нанасяло всеки ден местоположението на кораба. При всяко обръщане на пясъчния часовник, се разнасял корабен звън. Торлетата води началото си от XIII век и по същество представлява аналогов компютър, предназначен да решава тригонометрични задачи. Имала вид на координатна система и се съхранявала при навигатора, който всеки ден прокарвал линия от първоначалното до крайното местоположение на кораба. Навигаторът въвеждал при изчислението данни за силата и посоката на вятъра, скоростта и времето на дрейф.

Пърлмътър беше объркан от израза «Торлетата на древните». Може би ставаше въпрос за свободен превод, като се има предвид, че самата дъска, използвана на «Ниня» е била стара. Продължи да чете.