Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Много си любезен, приятелю — изклопа като квачка Ортега.

— Аз съм само един от многото историци, писали по тези въпроси.

— Но ти си единственият учен, който е достатъчно в течение, за да ми помогне по един изключително необикновен въпрос. Призракът на сеньор Колумб, изглежда, стои в центъра на твърде странни събития. Нека ти обясня! — Пърлмътър разказа какво бе научил от Остин.

— Странна история! — отбеляза Ортега в края на рецитала. — Особено в светлината на едно скорошно събитие. Преди няколко седмици тук, в Севиля, имахме едно престъпление, свързано с Колумб. Една кражба на документ от Колумбовата библиотека при Голямата катедрала на Севиля. Може би съвпадение?

— Може би. А може би не. Какво откраднаха?

— Едно писмо, свързано с петото плаване на Колумб. Адресирано до неговите покровители крал Фердинанд и кралица Изабела. До краля всъщност, по онова време кралицата вече е покойница.

— Позор! Да се загуби такъв ценен документ!

— Не съвсем. Колумб не е правил пето плаване!

— Разбира се, трябваше да си спомня. Но тогава не разбирам, това писмо…

Сърдечен смях се разнесе по линията от три хиляди мили разстояние:

— Фалшификация, amigo 73, измама, как казвате там, при вас, документите са подправени.

— Откъде знаеш? Почеркът ли?

— О, не, почеркът си е наред. Толкова е автентичен, че и експерт не би могъл да се усъмни.

— Тогава откъде знаеш, че документът е подправен?

— Много просто, Колумб умира на 20 май 1506. Писмото е с по-късна дата.

Пърлмътър се замисли.

— Може ли да има някаква грешка относно датата на смъртта?

— Къщата на «Кайе де Кристобал Колон», където е починал, е запазена. Но за мястото на погребението му има противоречия. За останките му се твърди, че се намират в Севиля, в Санто Доминго, а и в Хавана. Прахът му почива най-малко в осем урни. — Ортега въздъхна дълбоко. — Водата около тоя човек винаги е мътна.

— Спомням си, че в твоята книга «Откривател или демон?» се поставя под съмнение и месторождението му.

— Да. Ние не знаем с положителност испанец ли е или италианец. Сам твърди, че е роден в Генуа, но Колумб не се е славел с искреност. Съществуват и твърдения, според които произходът му трябва да се търси на гръцкия остров Хиос. Според официалната версия, бил чирак на италиански тъкач. Други твърдят, че не е така. Че бил испански морски офицер с име Колон. Знаем, че се е оженил за дъщеря на португалски аристократ и се е движел в дворцови среди, което би било трудно постижимо за един тъкач. Няма негови портрети с достоверен произход. Истински човек на загадките. И той се е стремял към това. Правел е всичко възможно да затрудни работата на биографиците си.

— Това винаги ме е озадачавало.

— Били са бурни времена, Джулиън. Войни. Интриги. Инквизицията. Може да е участвал в някой заговор не откъм печелившата страна. Може да е служил на държава, с която Испания е воювала или която е щяла да бъде завоювана. Съществуват и наследствени съображения — сведения, според които той е извънбрачен син на испански принц. Оттук и името Кристобал Колон, с което е известен в по-зрелите си години.

— Наистина завладяващо, Хуан! Трябва да го обсъдим на чаша сангрия 74, когато се видим другия път. Но аз бих искал да науча повече за оня откраднат документ.

— Известен ли ти е монахът Лас Касас?

— Да, той изготвя препис на части от оригиналния корабен дневник на Колумб.

— Точно така. Корабния дневник от първото си плаване, Колумб подарява на покровителката си, кралица Изабела. Тя, на свой ред, поръчва да се изработи точно копие от документа и го дава на Колумб. След смъртта на адмирала, това барселонско копие, както го наричат, е наследено от сина му Диего заедно с карти, книги и ръкописи. Всичко това преминава впоследствие във владение на Фернандо — незаконен син на Колумб от любовницата му. Той много ми напомня за теб, Джулиън.

— Не за първи път ме наричат копеле, няма да е и за последен.

— Нямах намерение да подлагам на съмнение обстоятелствата около рождението ти, приятелю. Имам предвид, че Фернандо е бил книжовник и учен, любител на книгите, който събира една от най-добрите библиотеки в Европа. Когато умира през 1539 година, имуществото му, книгите му, както и архивът на Колумб, преминават в собственост на Луис — сина на Диего. Майка му прибира повечето неща на Фернандо в един манастир тук, в Севиля. Когато и тя умира през 1544 година, настъпва световна трагедия.

— Защо, Хуан?

— Тази жена съумява, в продължение на двадесет и три години да държи своя непрокопсан син далеч от документите. След това, всичко е на негово разположение. Това е бедствие. Оня рови из колекцията за документи, които да продаде, за да финансира безпътния си начин на живот. Барселонското копие изчезва и е загубено за вечни времена, вероятно преминало в собственост на оня, който е предложил най-висока цена.