Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Бих казал, че ако сега се появи, също няма да се разочароваме от цената.

— Сигурно, но това надали ще се случи, докато сме живи. За щастие, преди да изчезне, копието е видяно от приятел на семейството, доминиканския монах Лас Касас. Той преписва извадки от него. Много внимателно подбрани, избягва всичко нелицеприятно за Колумб, но, общо взето, прави добро резюме.

— Още не виждам връзката между това и откраднатия документ.

— Търпение, приятелю! Този документ, свързан с така нареченото пето плаване, също е излязъл от ръката на Лас Касас. Според твърденията. Също извадки от отдавна изчезнал оригинален корабен дневник.

— Виждал ли си този препис?

— О, да. Той се приема за куриоз. Стигнах дори дотам, че го сравних с оригиналния ръкопис на Лас Касас, който се съхранява в Националната библиотека в Мадрид. Превъзходен фалшификат. Ако не беше съдържанието, с деветдесет и девет на сто сигурност, щях да заявя, че е писан от Лас Касас.

— И за какво става с дума в него?

— Тематиката е незабравима. Наподобява историите за отдавна забравени градове, които са били популярни в Испания през XVI век. Колумб извършва своето четвърто и последно плаване през 1502. Предшествано е от поредни беди, разочарования и нервен срив. По онова време кралските особи вече го мислят за маниакален тип, но не изключват възможността да му се изпречи нещо полезно на пътя. Той все още е убеден, че е открил Азия, че ще намери колосални количества злато и че плаването ще укрепи разклатената му репутация.

— И укрепва ли я?

— Точно обратното! Четвъртото плаване е позорен провал. Загубва четири кораба и е приземен на Ямайка с малария и артрит. Откраднатият документ обаче твърди, че се е прибрал в Испания, тайно съоръжил един кораб със собствени средства и пак се отправил към Новия свят, за да извърши онова последно издирване на невероятното златно съкровище, за което бил чул още при първото си плаване.

— Казва ли се в дневника, какво става по-нататък?

— Фалшификаторът използва много тънък литературен подход, за да остави читателя в неведение. От един момент нататък, повествованието се води от член на екипажа. После то рязко прекъсва. Не се казва дали мисията завършва с успех. И дали изобщо корабът се завръща в Испания.

— Ами, той може да е потънал, а дневникът да е попаднал в чужди ръце.

— Именно. Виждаш ли сега какво прекрасно творение на въображението е всичко това?

— Ами, ако историята не е измислена, Хуан?

Отново се донесе силен смях.

— Какво те кара да казваш това?

— Куп неща. За какво му е на някого да извърши такава съвършена фалшификация?

— Обяснението е просто. Нека използваме аналогия с твоята страна. Ако решиш да продадеш някому Бруклинския мост, в твой интерес е да разполагаш с нотариален акт, снабден с колкото може повече подписи и печати.

— Убедителен аргумент, Хуан. Но от друга страна, ако ми падне такъв идиот, който е готов да ми плати за нещо, което явно не е мое, аз бих могъл сам да сложа върху акта колкото си искам подписи и печати и да офейкам с парите. Да се подправят официални подписи, си е излишен труд.

— Този документ би бил подложен на много по-сериозни експертизи, отколкото при продажбата на Бруклинския мост.

— Точно това имам предвид. Както сам казваш, документът е превъзходно изработен. За сравнение — ако ти е известно, че мостът принадлежи на бруклинската община, никакви канцеларски усилия няма да те убедят, че той е за продан. В същия смисъл, не е нужно да си експерт, за да ти стане ясно, че оня документ е фалшив, стига да знаеш, че е датиран след смъртта на Колумб.

— Има и друга възможност — каза Ортега. — Може Лас Касас наистина да е автор на преписа и да е бил наясно, че прави фалшификат.

— За какво му е на Лас Касас да хвърля колосални усилия, ако е знаел, че става дума за фалшификат? Ти сам каза, че монахът е бил много чувствителен към изстъпленията на Колумб. Би ли се решил някой, с такава умствена нагласа, да продължи живота на документ, който ни представя последните думи на Колумб като брътвеж на побъркан?

— Може би, в сметките му не е влизало някой изобщо да види преписа. Само че Луис го продава, за да се откупи от затвора или пък да се натика в леглото на някоя от своите дами.

— Може би — отвърна Пърлмътър, — но има и друго. — Обстоятелството, че някой си прави труда до го открадне.

— Този документ е куриоз, както вече казах.

— Достатъчно голям, за да рискуваш арест?

— Разбирам съображенията ти, Джулиън. Не съм в състояние да ти отговоря. Ако разполагах с оригинала, от който е преписал Лас Касас, но, уви.