Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Извинете, че закъснях, момчета! Говорих с «Нерей» за Гемей.

Явно разтревожен за жена си, Траут често се бе обаждал в централата, докато пътуваха, за да види дали Гемей не се е появила.

— Нещо ново? — попита Остин.

Траут настани дългата си фигура в едно кресло и поклати глава:

— Потвърждават, че са я свалили от кораба на брега. Че е наела джип. Че е оставила съобщение за предстояща среща с професор Чи, антрополога от музея, с когото толкова много искаше да се види. И че е трябвало да се върне същия ден вечерта.

— Срещнали ли са се с този доктор Чи?

Траут се размърда притеснен.

— Не знам. Момчетата там все още се мъчат да го намерят. Той изглежда, прекарва доста време на открито, та те викат, да не се тревожа. Но не е в характера на Гемей, да не се обажда.

— Какво ще правиш, Пол?

— Знам, че ви трябвам тук — каза Траут с молба за извинение в гласа, — но бих искал да отскоча до Юкатан за няколко дни, да изясня нещата. Трудно е да я намеря, въз основа на сведения от втора и трета ръка.

Остин кимна:

— Джо тръгва за Тексас да хвърли поглед на «Тайм куест». Аз оставам във Вашингтон да пиша доклад за провала в Аризона. Ти защо не си вземеш четиридесет и осем часа и да видиш какво ще научиш? Ако ти трябва повече време, ще уредя нещата със Сендекър.

— Благодаря, Кърт — светна Траут. — Уредил съм полет, който ще ме закара там привечер. Имам няколко часа, които мога да прекарам с отбора.

— Някакви идеи да щъкат зад това високо интелектуално чело?

Траут сбърчи вежди.

— Единственото твърдо установено нещо е, че при всички инциденти, шалтерът се включва от доколумбова находка.

— Да, това е факт — отвърна Остин, — но не знаем защо.

Завала измърмори:

— В хиляда четири девет две Колумб замина по море.

Остин, който се бе замислил дълбоко, вдигна поглед развеселен:

— Какво каза?

— Първите строфи от едно стихотворение от началното училище. И ти сигурно си го зубрил.

— И аз, но не помня останалото, както впрочем и ти.

— Не съм гонил шестица по поезия — отвърна Завала. — Само си мислех, да не би «доколумбов» да не е ключът? Може би е просто «Колумб»?

— Интересна позиция — намеси се Траут.

— Мислиш ли? — отвърна Завала. И той не беше много сигурен.

— Пол е прав — каза Остин. — Няма доколумбов без Колумб.

Завала се ухили:

— В хиляда четири девет две…

— Именно. Това тъпо стихче изразява всичко, което повечето от нас знаят за Колумб. Датата на отплаването и обстоятелството, че заради него през октомври имаме един почивен ден повече. Но какво наистина знаем за стария Христофор? Особено пък нещо, което да може да се свърже с тия убийства.

Аналитичният ум на Траут действаше.

— Мисля, че разбирам накъде биете. Знаем, че има непряка връзка между Колумб и тези инциденти. Следователно…

— Продължавай да следователстваш — насърчи го Завала.

— Следователно, въпросът е има ли пряка връзка.

Спогледаха се:

— Пърлмътър — казаха в един глас тримата.

Остин грабна слушалката и набра номер. В една огромна къща в Джорджтаун, телефонът гръмна като корабен звънец. Слушалката беше вдигната от заоблена ръка, принадлежаща на мъж, който не беше широк чак колкото вратата на хамбар. Под златночервената си роба носеше пурпурна пижама. Мъжът седеше в кресло и четеше една от хилядите книги, които сякаш запълваха всеки кубически сантиметър във всяко помещение на къщата.

— Джулиън Пърлмътър слуша — обади се той през величествената си сива брада. — Изложете проблема си накратко!

— Христофор Колумб — отговори Остин — това достатъчно кратко ли ти е?

— Господи, ти ли си, Кърт? Чух, че се сражаваш с пирати, някъде из дивашките страни.

— Просто, като скромен правителствен слуга си изпълнявам задълженията. Някой трябва да пази морската сигурност в името на американското корабоплаване.

— Човек се учи, докато е жив, приятелю. Представа нямах, че флотът на САЩ е разпуснат за благото на НАМПД.

— Решихме да им дадем малък пример. Както ти е известно, пиратите не се вписват в рутинните ни задачи.

— А, така ли? Значи, интересува те Адмиралът на морския океан? Знаеш ли какво, цяло чудо е, че изобщо е стигнал по-далеч от Канарските острови.

— Лоша навигация?

— Ами! С тая задача е можел и без навигация. Не е лесно да изпуснеш цели два континента, свързани с провлак, макар че точно това е станало. Говоря за храната на екипажа. Известно ли ти е, че дневната дажба се е състояла от един фунт сухари, осолено месо, солена риба и зехтин? Разбира се, боб и нахут. А за десерт — бадеми и стафиди. — Всичко това беше казано с ужас. — Единствената светлинка е наличието на прясна риба.