Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Гемей си пое дълбоко дъх и го изпусна, изхвърляйки песъчинки и прах. Луната плискаше калаена светлина върху древния градски площад и неговите странни, заспали могили. Чи тръгна напред по пътеката, която щеше да ги отведе до мястото, където бяха оставили «Хамера». Сякаш седмици бяха минали от пристигането им тук. Двамата се придвижваха внимателно от могила до могила. Бяха близо до края на гората, когато забелязаха нещо подобно на конференция от светулки. Само че тези светлинки не примигваха. Бяха постоянни и кръстосваха площада. Гемей и Чи разбраха едновременно, че бягството им е открито. И че към тримата, които ги арестуваха, са добавени нови сили. Затичаха.

Гробовен глас изръмжа на испански и светлинен лъч ги заслепи. Дочу се гаден смях, от който Гемей разбра, че пак е срещнала стария си приятел Жълти зъби. Той, изглежда, беше изключително доволен от себе си. Движеше бавно светлинния лъч по тялото на Гемей, като отдаваше предпочитание на определени места, а после го върна върху хоризонталните цеви на професорската пушка, която държеше на равнището на кръста си. После повика на испански съучастниците си. Изкрещяха му в отговор и лъчите светлина се насочиха към тях.

Гемей не вярваше на очите си. След всичко, което бяха преживяли, след като бяха рили като къртици в земята, сега да ги пипнат за броени секунди като някакъв подгонен от викачите дивеч. Готова беше просто да отиде при оня копелдак и да му измъкне пушката от ръцете. Чи, изглежда, усети нападателното ѝ настроение.

— Правете каквото ви казва! Не се тревожете!

Чи свърна встрани и пое по някаква пътека. Жълти зъби излая подире му. Професорът не му обърна внимание и продължи с бавна, равномерна стъпка. Жълти зъби се поколеба. Такова нещо не можеше да става. Очакваше се хората да се втурват в изпълнение на неговите заповеди, след като има пушка в ръце. Хвърли бърз поглед към Гемей, за да се убеди, че е достатъчно уплашена и ще остане на мястото, където е, и тръгна след Чи, като крещеше на испански. Чи спря, но първо навлезе в тревата и там падна на колене в молитвена поза, вдигнал високо ръце.

Така по бива. Човешката слабост му действаше като прясна кръв на гладен звяр. Жълти зъби се хвърли напред с ръмжене, вдигнал пушката, за да разбие главата на Чи с приклада ѝ. И изчезна. Фенерчето хвръкна във въздуха, като описа голяма дъга, преди да се приземи в тревата. Последва изненадан писък, силно тупване и тишина.

Чи вдигна фенерчето и насочи лъча му право надолу. Когато Гемей го доближи, той я предупреди:

— Внимавайте, има още една дупка точно от дясната ви страна!

Жълти зъби беше паднал в кръгъл отвор и лежеше на дъното на сводеста кухина с бели стени.

— Резервоар — поясни Чи. — Сама видяхте, колко е трудно да намери човек нещо за пиене по тия места. Местните граждани си пазели водата в такива съоръжения. Отбелязал съм ги, където съм могъл. Този май не видя маркировката. — Професорът посочи тънка оранжева панделка, вързана за един храст.

— Така ли ще го оставите?

Чи погледна към приближаващите светулки.

— Нямаме голям избор. Всъщност той не ви интересува нали?

Гемей си спомни дългото и трудно измъкване от пещерата.

— Не бих имала нищо против да си получа обратно часовника. Но ако трябва да съм напълно откровена, не, пукната пара не давам. Да видим как на него ще му хареса да седи заврян в миша дупка.

— Ще трябва да тръгнем към реката. Това е единственият възможен път.

Затичаха към дърветата.

Бяха ги забелязали. Изстрели разтърсиха нощта.

Затичаха по-бързо.

←71

Mucho nada — (исп.) съвсем нищо.

Арлингтън, Вирджиния

Хосе Джо Завала живееше в малка сграда, която навремето приютяваше квартална библиотека в Арлингтън, недалеч от Вашингтон. Жилищната част беше разположена на основния етаж и беше подредена в традициите на Югозапада, като повечето мебели бяха дело на бащините му ръце. Той харесваше обстановката заради нейния колорит и уют, но тя му напомняше и за изминатия дълъг път.

Майка му и баща му, родени и израсли в Моралес, Мексико, нагазили в Рио Гранде 72западно от Ел Пасо в края на шестдесетте. Майка му била бременна в седмия месец, Хосе се родил и израснал в Санта Фе, Ню Мексико, където се установили родителите и баща му заработил като мебелист. Обаянието на морето измъкнало Джо от дома му в планинската пустиня. Завършил Нюйоркския морски колеж като инженер, Завала притежаваше технически мозък, граничещ с гениалността. Адмирал Сендекър го взема направо от колежа.