Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Остин предложи разборът да се проведе при Завала, далеч от всепроникващото присъствие на централата и взискателността на нейния директор. Вече бе отхвърлил зад гърба си неприятната задача да се обади на Сендекър, за да му докладва за провала на клопката. Адмиралът го бе посъветвал да се наспят хубаво и да се приберат във Вашингтон, колкото може по-бързо. Остин и другите дремнаха няколко часа в един мотел до летището и взеха ранен полет, който ги върна във Вашингтон преди обяд. Нина, която все още трябваше да се грижи за консултантската си фирма, се качи на совалката за Бостън. Остин мина през къщи, за да вземе душ и да се преоблече и звънна оттам в службата. Секретарката му съобщи, че го чака пакет с информация. Помоли да му го изпрати по куриер при Завала.

Траут закъсняваше, което не му беше присъщо. Докато го чакаше, Остин седеше до тежка, дървена трапезна маса и четеше изпратените от НАМПД документи. Завала се появи откъм сутерена, където бе човъркал разни машинарии, Остин му подаде черно-бяла снимка, извадена от папката.

— Това изпратиха от ФБР.

— Хубаво момиче — отбеляза Завала. Младата руса жена на снимката не беше класическа красавица, но носеше пшеничената привлекателност на Средния Запад, с големите си невинни очи и подкупващата усмивка, която им бе показала при аризонските разкопки.

— Мисис Уингейт?

Остин кимна.

— Мисис Уингейт, каквато е била преди четиридесет години. — Прибра снимката обратно. — Името ѝ е Кристал Дей. Очаквало се е да се превърне във втора Дорис Дей. Има известни филмови успехи през петдесетте и шестдесетте. Достига звездния си час в една гореща сцена във филм на Рок Хъдзън. Можела е да направи много, ако не са били скъпите ѝ алкохолни и наркотични навици, както и лошият вкус към мъжете. През последните години е изпълнявала малки роли в незначителни телевизионни предавания, но и тези участия са редки.

— Каква трагична загуба — каза Завала, с поклащане на глава.

— И как намира края си под душа?

— Посредникът ѝ казва, че се сетил за Кристал, когато му се обадили, предполага се, от независима филмова компания, за да поискат жена на средна възраст за малка роля. Начало веднага, пари много. Имам усещането, че който е наел Кристал, е бил наясно с нейната готовност да се хване за каквато и да е роля, дори и да разбере, че не е очакваната и че ще се играе не пред камера.

— Достатъчно добра се оказа, за да ни направи на глупаци — каза Завала.

— М-да, също като «съпруга», мистър Уингейт от Спокейн.

— Мистериозният белязан с изчезващата брада. Имаме ли нещо за него?

— Сигурно е спял с ръкавици — отвърна намръщено Остин. — Момчетата от лабораторията провериха за отпечатъци даже и дръжката на мистрията му. Нищо.

— Хубаво е да си имаш къртица при противника — отбеляза Завала с неприкрито възхищение. — Така пружината на капана омеква.

— Да ни е за урок — каза Остин с нарастващо самочувствие. — Научихме се да не подценяваме тези момчета. Знаем, че са добре организирани. — Той почука с пръст по снимката. — И не обичат да оставят доказателства.

— Потвърди се и връзката с «Тайм куест». Записват двойка доброволци, после ги отвличат, а вместо тях пращат подставени лица. Ръцете им остават чисти. Доста умно.

— Дяволски умно! А какво ще кажеш за приятелския жест на Уингейт, преди да гръмне бараката, и самонадеяния коментар, за който ми съобщиха пазачите?

— Дето казал «добре замислено» ли? Трябва да признаеш, че за убиец има твърде добро чувство за хумор.

— Не виждаш да се смея. Изхвърлял се е, когато не трябва, защо?

— Просто му се е искало да се изхвърли?

— Може би. — Остин почеса замислено брадичката си. — Мисля, че отчасти си е чисто нахалство. Казва ни по този начин, че знае кои сме и че сам той е част от нещо толкова голямо, че може да не ни взема на сериозно.

— Нещо по-голямо от НАМПД?

— Ще ми се да зная, Джо. — Остин прибра рекламната снимка в папката. — Ще ми се да зная.

— Имаш ли представа какво ще правим от тук нататък?

— Никакви капани повече! За щастие боледувах, когато всичко това е измислено. Ще продължим да разнищваме, по линия на амфибията и убийствата.

— Няма много светлина по пътя ни — отбеляза Завала. — Дали да не отлетя до Сан Антонио, да се запозная лично с «Тайм куест»?

— Може би си струва един поглед. Интересува ме финансовият им гръб.

На вратата тихо се почука. Навел глава, за да не я блъсне в рамката, в стаята влезе Траут. Лицето му беше сериозно, но това си му бе стандартна физиономия.