Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Изправи се и проследи улея в пода.

— Това е направено от стъпки — каза той в почуда.

Гемей се интересуваше от древни цивилизации не по-малко от Чи, но светлината от запалката отслабваше. Когато му обърна внимание върху това, професорът вдигна от пода някакви обгорели парчета и направи от тях пушеща факла.

— Рициново дърво — поясни той. Върнал се към собствената си суха стихия, той отново пое ръководството.

Като поглеждаше назад, за да се увери, че Гемей го следва, Чи се мушна в една дупка и пое през проход с неравни стени. Главата му се движеше на безопасно разстояние под ниския, опушен таван, но Гемей трябваше да се наведе, докато се изкачваше по стръмния и криволичещ тунел. Само след няколко минути той свърши в дъното на тясна шахта. Гемей можеше отново да се изправи.

Нагоре водеше примитивна дървена стълба. Чи я опита, провъзгласи я за халтава, но използваема, и се изкатери по нея до изхода на шахтата, след което коленичи и вдигна факлата, като маяк за Гемей.

Стълбата по чудо издържа и тя застана до професора в началото на друг проход. Той ги отведе в една кухина, около два пъти по-просторна от пещерата с басейна. И както в първия случай, изходът беше само един. Тунелът беше около метър широк и съвсем малко по-висок. Тръгнали на четири, те следваха неговите завои и криволици, които ги водеха все по-нагоре. Затвореното пространство щеше да е задушно и горещо и без пушека и топлината от факлата — понякога на Гемей ѝ ставаше трудно да диша. Не можеше да се каже с положителност колко време и в каква посока се движеха, но дължината на прохода беше около двадесет метра, като на едно място той се връщаше успоредно на себе си.

Тя пълзеше с наведена глава, като от време на време поглеждаше нагоре, за да не се блъсне в Чи, макар да беше малко вероятно — той се движеше в тунела като къртица. Светлината от факлата изведнъж изчезна и тя се блъсна в петите на професора. Помъчи се да види какво ги спряло.

— Чакайте — каза Чи, протегнал ръка назад.

Стоеше като замръзнал. В светлината на факлата, Гемей веднага видя причината. Тунелът свършваше с издатина над бездънна пропаст. Над нея бяха прехвърлени три дървени ствола. Древните инженери, построили това съоръжение, го бяха укрепили напречно и предвидливо го бяха снабдили отстрани с един прът, подобен на парапет.

— Аз съм пръв — каза Чи. Предпазливо опита една от гредите и като се убеди, че ще го издържи, тръгна напред. Няколко бързи стъпки и бе оттатък.

— Не е точно като Златните врата — извини се той, — но изглежда върши работа.

Това «изглежда» увисна във въздуха и засенчи остатъка от насърчителното заявление. Гемей хвърли недоверчив поглед към грубия мост. Друга възможност нямаше. Като си повтаряше, че тежи само седемнадесет килограма повече от професора, тя кацна върху съоръжението като цирков въжеиграч. Оказа се по-стабилно, отколкото очакваше. Гредата не се въртеше. И все пак почувства облекчение, когато хвана протегнатата ръка на Чи и стъпи отново на здрава скала.

— Добре се справихте — каза той, като я поведе към друга отвесна шахта. Гемей почти изпадна в паника, като не видя стълба, но Чи ѝ показа стъпала, издълбани в хлъзгавата влажна скала. Те едва стигаха да пъхне в тях пръстите на ръцете и краката си и се наложи да използва всичките си умения и сили на алпинист. Всичко това е пригодено към дребничките маи, измърмори тя под нос, не за високи англоиди като мен.

Горният край на шахтата излизаше в още един нисък тунел. Гърлото на Гемей я караше да се чувства като в Сахара посред бял ден. Всичките ѝ упражнения в катерене, плуване и пълзене започнаха да си казват думата. Очите ѝ смъдяха от саждите, а коленете я боляха от пълзенето. На едно място трябваше да се промъкват през натрошени камъни. Там Гемей можеше да си остане завинаги, ако не бе чула радостния вик на професора:

— Доктор Гемей, излязохме!

След секунди бяха в едно помещение толкова просторно, че светлината от факлата не стигаше тавана му. Тя разтърка пълните си със сажди очи. «Това колони ли са?» Взе факлата, за да се засмее тихичко, когато в светлината ѝ видя сталактити вместо колони. Кухината беше почти кръгла. От нея тръгваха множество коридори. Един от отворите беше полукръгъл и два пъти по-висок от човешки ръст. За разлика от отвора, през който бяха дошли, очертанията му бяха правилни и гладки, а подът — неочаквано равен.

— Тук може да се кара кола! — възкликна Гемей.

— Съществуват легенди за подземни шосета, свързвали отделните селища. Винаги съм смятал, че това са преувеличения, че някои местни жители са объркали естествени проходи с изградени от човешка ръка тунели. Това тук обаче…