Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Отива надолу, но не знам докъде.

— Внимавайте да имате достатъчно въздух за връщане! — каза докторът и ѝ подаде запалката си. — Може дави потрябва там, където отивате.

Гемей се бе отдала отново на дихателните си упражнения, така че само тикна запалката в шортите си, показа с пръсти окей и се гмурна в тъмата. Започна да брои секундите, «една овца, две овце…» също като дете, което очаква гръмотевица. Плуваше под самия таван. Решила бе да се пробва докрай. С двете минути запас, можеше да отиде напред тридесет-четиридесет метра, преди да се впусне назад с гърди, готови да се пръснат.

Но изобщо не се стигна до там. Едва бе стигнала до шестдесетата овца, когато тунелът тръгна рязко нагоре и протегнатата ѝ ръка излезе от водата, последвана след миг и от главата. Издиша и предпазливо си пое дъх. Въздухът миришеше на плесен, но беше добър.

Гемей не можеше да повярва на късмета си. Идваше точно навреме. Тунелът се спускаше, а после излизаше нагоре, като сифон под кухненска мивка. Запозната бе с водопроводните тайни от постоянните ремонти и преустройства, които правеха в къщата си в Джорджтаун. Засмя се при мисълта, че е минала през гигантски мръсен канал, но тази веселост бе родена от чувството на облекчение. Звукът от смеха ѝ се отрази в тъмното, за да ѝ припомни, че още не се е измъкнала от кашата. Не и в цялостен план.

Измъкна запалката на Чи и я вдигна над главата си, като някаква статуя на свободата. След няколко опита колелцето произведе искри и пламъчето зашиптя. Все още във водата, Гемей се завъртя и установи, че се намира на дъното на цилиндрична дупка с отвесни стени. Докато ги обхождаше странично, си помисли, че вероятно така се чувства и малкото котенце, паднало в дълбок кладенец. Как би могла да изпъпли по тия стени? Идеята отново да се прави на Икар като в сенота, не я привличаше.

Доближи една издатина на височината на водата и вдигна запалката. Над нея личеше още една. Сърцето ѝ подскочи от вълнение. Стъпала! Може би все пак имаше изход от тоя капан. Без да губи време, тя се измъкна от водата и заизкачва стъпалата, виещи се като спирала по стената на кладенеца.

Скоро излезе от устието му. С помощта на запалката изучи околното пространство. Намираше се в малка пещера. Погледът ѝ попадна върху тесен улей на пода и по него стигна до нисък проход. Поднесе запалката натам и видя пламъчето ѝ да се люшва. Имаше течение. Топло и спарено, но течение.

След секунди беше отново в кладенеца. Вдиша дълбоко няколко пъти и заплува обратно. Когато излезе на повърхността, бързо извика:

— Мисля, че намерих изход.

В тъмнината се разнесе гласът на професора:

— Доктор Гемей, помислих, че сте си отишла завинаги. Толкова много време мина.

— Съжалявам, че ви накарах да чакате. Но само като видите, какво открих! Можете ли да плувате?

— В Харвард правех по някоя дължина всеки ден. — Помълча малко. — Дълго ли ще трябва да задържа дъха си?

— Само до отвъдната страна на тая стена. Ще можете.

Хванаха се за ръце и Чи пльосна в басейна. Както бяха доближили глави, Гемей му обясни как да вдишва. Между вдишванията той отбеляза:

— В този момент предпочитам предците ми да бяха инки вместо маи.

— Моля?

— Имали са огромна белодробна вместимост поради разредения високопланински въздух. А аз съм си полски човек.

— Ще се справите добре. Дори и за полски човек. Готови?

— Бих предпочел да изчакам да ми пораснат хриле, но понеже това няма да стане, да потегляме!

Даде ѝ знак, като я стисна за ръка. Гемей потъна под повърхността, бързо намери тунела и фактически издърпа професора в него. Пътешествието отне по-малко от половината време в сравнение с първия път, но когато излязоха, професорът се бе задъхал като риба на сухо и тя се зарадва, че разстоянието се оказа толкова късо.

Щракна запалката. Главата на професора се полюшваше на метър от нея. Поемаше въздух на големи глътки. По някакъв начин се бе изхитрил да задържи бейзболната шапка на главата си.

— Стъпалата са тук — каза Гемей, като го дърпаше подире си. После му помогна да се изкачи до ръба на кладенеца.

Като се огледа, Чи отбеляза:

— Мисля, че тукашните граждани са използвали този кладенец при крайна нужда, когато сенотът и реката са пресъхвали след дъждовния сезон. — Чи се отпусна на колене и надникна в кладенеца. — Когато водата е била високо, те просто са си гребели от нея. А когато е намалявала, използвали са стъпалата, за да я стигнат. Също като в оная реклама за кафе — вкусно до последната капка.