Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Колумб пресича Атлантика без инциденти. На 26 юни се намира южно от остров Испаньола, който един ден ще се превърне в люлка на Хаити и Доминиканската република и главния му град Санто Доминго, основан от самия него. Пърлмътър отново се натъкна на проблема, посочен от Ортега — Колумб кръстосва карибския район цял месец, след като вече е умрял. Усмихна се доволно. Няма да остави това прекрасно пътешествие точно когато нещата стават наистина интересни, само заради такава дребна техническа подробност.

Разгърна карта на Карибите до писмото, за да следи курса на кораба. «Ниня» минава край Испаньола и Куба, насочва се към Ямайка, където Колумб и хората му засядат при първото плаване. Дневникът се връща назад, към тия нещастни времена.

Корабът държи югозапад, отмина Санто Доминго с добър североизточен вятър в платната. На тия острови тук, преди четири години, туземците ми казаха за мястото, наречено «Сигуре» и купищата злато там. За неговите жени, окичени с перли и корали, и сградите, облицоват със скъпоценен метал. Туземците ми разправиха, колко са големи корабите на тази земя и как добре се обличат и колко хубаво живеят нейните жители. Казаха ми, че златото там е едро и изобилно като фасулени зърна.

Ето едно доказателство за това, че Бог може да използва и най-нищожното си творение, за да се изпълни Неговия Промисъл, понеже точно на тая чужда земя, по-далечна от всяка друга, на която бе стъпвал дотогава човешки крак, корабите на моето Велико плаване станаха жертва на дървояди и се разпаднаха. Задържани бяхме тук повече от година. Но именно по време на моето затворничество тук, булото пред съзнанието ми беше вдигнато и аз съзрях ясно пътя към богатствата, които цял живот съм се стремял да намеря, за благото на Кастиля.

Диего Мендес, брат на един от моите капитани, тръгна с кану да вика помощ от Испаньола, на петстотин мили оттук. В негово отсъствие, индианците, с които се бе сприятелил, промениха отношението си и отказаха да ни продават храни, както се бяхме договорили. Уплаших се, че това може да е Божието Възмездие, отплатата за моята роля в смъртта на петимата, защото макар да не бях вдигал ръка, аз ги предадох на Братята.

Коленичих и помолих за прошка, като се врекох да направя много поклонничества до Светата земя и да дам за каузата Му всичко, което намеря. Той чу моята молитва и ме накара да си спомня, че предстои лунно затъмнение. Казах на индианците, че моят Бог им е сърдит и ще накара луната да умре. Когато луната се скри, индианците много се уплашиха и след като обещаха да се придържат към договора, аз пак я съживих. Вождът каза, че много благодари за това и за да е сигурен, че моят Бог е доволен, ще ми покаже пътя към златото. Заведе ме в източния край на острова. Тук, в един храм, който по нищо не отстъпваше на който и да е в Европа, той ми показа говорещия камък, цял издълбан с фигури, които трябваше да ми покажат пътя към огромните съкровища.

Пърлмътър знаеше за епизода със затъмнението от книгата на Ортега. Той показваше, колко изобретателен е бил Колумб. Но каква беше тая, не по-малко интересна история с говорещия камък? Същият въпрос вълнуваше и разказвача.

Дълги седмици разсъждавах върху значението на тоя необикновен камък. Предполагах, че е нещо като карта на крайбрежието, но знаците не разкриваха своята тайна. Върнал се вече в Испания, аз го показах научени хора, които решиха, че това е навигационен прибор, но не можаха да разчетат знаците. И тогава, като обикновен моряк, аз прозрях истината. Това бе торлета, използвана за ориентиране от древните. Понеже камъкът беше трудно преносим, аз прерисувах знаците от него и сега, при петото плаване, ги носех заедно с твърдото намерение да намеря някой, който да може да ги разчете .

Това обясняваше израза «торлета на древните». Явно ставаше дума за каменна плоча, обемиста и тежка, според описанието, изсечена по начин, показващ, че е била използвана за навигация! След като Колумб не е могъл да я използва направо, това не е било карта в конвенционалния смисъл на думата. Писмото се връщаше към доклада за петото плаване.

10 август

Продължаваме на запад при благоприятен вятър, както досега. И ето, най-накрая хвърляме котва край бряг по-далечен от всеки познат на човешкия крак, до момента. Туземците разправят, че наблизо има повече злато, отколкото можем да си представим. Мисля, че съм близо до съкровището на цар Соломон. Не съм добре, болестта и жегата още веднъж подкопаха силите ми, но усещам близостта на златото и моля Ваше Величество, когато се върна с планини от злато и скъпоценни камъни, да ми се позволи да извърша поклонение до Рим и Йерусалим. Няма да пиша повече, преди да съм сложил ръка върху златото…