Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Значи още една Колумбова загадка?

— Да, така изглежда. — Последва пауза. — Сам можеш да прецениш, като ти го изпратя.

— Кое?!

— Документа. Направил съм копие, както и превод на английски. Надявах се да ги представя на научна конференция. Както виждаш, аз също съм поклонник на необикновеното и загадъчното.

— Може да има и още нещо, Хуан. Да не би да се съмняваш в тезата за фалшификата?

— Може би, приятелю. Както казах, прекалено сполучлив фалшификат. Още ти пазя номера на факса. Ще го имаш днес.

— Много ще съм ти задължен. А в замяна, и като израз на благодарност за великолепната ти пъдпъдъчена рецепта, ще ти пратя рецепта за супа от скариди. Даде ми я един майстор готвач от Нови Орлеан с предупреждението, че ще ме изкорми и ще ме напълни като омар, ако я кажа на някого. Трябва да сме дискретни — залагам живота си!

— Ти си верен приятел, Джулиън. Опасността само изостря апетита. Но ако все пак те постигне тази окончателна участ, бъди сигурен, че и на небето ще те намери моето bon appétit.

— Bon appétit и на теб, mi amigo.

←73

Amigo — (исп.) приятел.

←74

Сангрия — испанска напитка, приготвяна обикновено от червено вино, концентрат, газирано питие и накиснати плодове.

Факсът зажужа и първите, чисто изписани на машина страници започнаха да се появяват. Както бе обещал, Ортега пращаше и копие от оригинала, написан красиво на кастилски диалект. Пърлмътър освободи малко място на бюрото си, за да разположи документите. Като се подкрепи с едно капучино, той зачете думите, които може да бяха, а може и да не бяха писани от Колумб и преписани от Лас Касас.

23 май от годината на нашия Бог 1506

Най-велики, превъзходен и могъщ Принце, Кралю на Испания и островите на Морския океан, наш Суверен, Високопочтени Господарю!

Отправям се към Индиите още един път, може би за да не се върна никога вече, понеже съм смъртен, остарял и слаб от болестите, а пътят е труден и преизпълнен с опасности. Тръгвам на това плаване, лишен от позволението и благословията на Ваше Величество, но на свои разноски. Употребих скромното си състояние, за да подготвя едничък кораб, «Ниня», за който знам, че е подходящ за това начинание, тъй като много пъти ми е служил вярно, след онова мое първо плаване.

Не тръгвам като Първи адмирал на целия Морски океан, но както първия път, в качеството си на скромен моряк, капитан, който е плавал от Испания до Индиите, за да дири нови земи и злато за Кастиля, с чиято помощ Суверенът да може да завладее Светите земи — нещо, което винаги е било цел на живота ми.

Историята ми трябва да започне преди четири години. Моят Суверен е добре запознат с премеждията при последното ми плаване в годината 1502, когато ме освободи от оковите, прости грешките ми и с велико милосърдие, заедно с моята Кралица, ме дари с утеха и слава, като ме изпрати на път с четири кораба. Как при това Велико плаване флотилията ни претърпя жестока буря, но откри нови земи, които с Божията помощ, прогласих владение на Суверените, макар да бях легнал болен, често стигнал на прага на смъртта, като водех кораба от малка кабинка, издигната на палубата.

Това бе най-нещастното и изпълнено с разочарования мое плаване. Не намерихме пътя на запад, който търсехме. Туземците, не ни срещнаха с приятелски чувства, както по-рано, а ни засипаха с копия и стрели. Всичко беше против нас: сухарите червясаха, времето и ветровете бяха страховити. Накрая потъващите кораби ни докараха до спасителен пристан, където останахме приковани цяла година и пет дни. Загубил бях надежда да напусна жив това място до радостния ден, когато дойде спасението. И последва най-тежкото прекосяване на океана в живота ми.

Но по-страшна от бурите, от болестите и нападенията на туземците бе мисълта, че въпреки всичките ми усилия да служа на Техни Величества с усърдие и упоритост, които биха ми отворили Вратата на Рая, ако не и повече, аз се провалих, поради причини, по-могъщи от моя разум и сили. Докато печелех нови земи, загубих четири кораба, а намерих малко злато и други съкровища. И още по-лошо. Моята Кралица, бидейки смъртна, остави непокварените от ерес и злоба свои покои, за да бъде приета от Твореца.

Знаех само едно средство да прогоня тъгата от душата си и да зарадвам моя Най-светъл Принц и то бе да постигна целта, повела ме на моите по-раншни плавания. Защото по време на дългия си престой, на този най-нещастен сред островите, аз научих, че онова, към което вечно съм се стремял, е в ръцете ми. Даден ми бе ключът към златно съкровище така баснословно, че всичко, завоювано дотогава, а то не е малко, изглежда като петаче в просяшка поничка и би осигурило на Кастиля, на вас и наследниците ви величието, което заслужавате вовеки веков.