Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— И аз това си мислех — отвърната, поклащайки глава. — Нещо се е случило, докато сме се разправяли с обърнатата лодка.

Сети се за «Сърцето на тъмнината» от Конрад, сцената, в която Курц, подивелият човек от цивилизацията, шепне на смъртното си легло «ужасът… ужасът…»

С тези думи на Курц в главата, Гемей насочи лодката по течението и даде газ. Искаше да се отдалечи колкото се може повече от това царство на смъртта, преди да настъпи мрак, макар да нямаше представа дали не ги очакват нови ужаси.

←82

Barba amarilla — (исп.) жълта брада.

Вашингтон

Когато Пърлмътър се обади, за да попита дали не може вместо за вечеря да са срещнат за обяд, Остин се зарадва по две причини. Желанието на корпулентния архивист да обядват в «При Кинкед», известен вашингтонски ресторант на «Пенсилвания авеню», означаваше, че проучването му е дало резултат. А сметката за един обяд ще олекоти портфейла на Остин не толкова, колкото за вечеря с шест блюда. Поне така си мислеше, докато видя Пърлмътър да си избира бордо от 1982 година и блюда от менюто сякаш си поръчваше чиния с хапки в китайски ресторант.

— Не искам да те измъчва мисълта, че ме използваш само срещу един обяд, вместо да ми платиш вечеря — обясни своята разточителност той.

— Ама, разбира се! — отвърна Остин, като се питаше как ли ще успее да прекара сметката за пиршеството пред подозрителните счетоводители на НАМПД. Когато Пърлмътър остави менюто, Остин въздъхна с облекчение.

— След като си побъбрихме с теб по телефона, аз се обадих на Хуан Ортега в Севиля. Дон Ортега е един от водещите специалисти по Колумбовата проблематика и понеже ми се стори, че малко нещо бързаш, помислих, че той може да ускори процеса.

— Благодаря ти, Джулиън! Чел съм работи на Ортега и ги намирам много задълбочени. На теб помогна ли?

— И да, и не. На едни въпроси отговори, но повдигна други. — Пърлмътър подаде на Остин документите, които Ортега му изпрати по факса. — Прочети това на спокойствие. За да пестим време, ще ти разкажа разговора си с дон Ортега.

И Пърлмътър започна да систематизира резултатите от усилията си, като спираше от време на време, за да си отхапва от една кифличка.

— Пето плаване — промърмори Остин. — Това положително ще предизвика суматоха сред историците, както и пренаписване на много книги. Какво е мнението ти на професионалист? Фалшиво ли е това писмо?

Пърлмътър оброни замислен глава, допрял показалец до тлъстата си буза.

— Четох го няколко пъти, Кърт, но не мога да ти дам определен отговор. Ако е фалшификат, то той е изключително добър. Сравних го с други автентични Колумбови документи, както и с писания на Лас Касас. Стилът, речникът, начинът на писане — всичко съвпада.

— И както вече посочи, защо някой ще си прави труд да краде фалшив документ?

— Защо наистина?

Сервитьорът донесе виното. Пърлмътър вдигна чашата си срещу светлината, разлюля съдържанието ѝ, пое аромата на букета и най-накрая отпи. Затвори очи и каза с блажена усмивка:

— Съвършено, както си и знаех. Това е наистина една легендарна година.

Остин също опита виното:

— Трябва да се съглася с теб, Джулиън. — Остави чашата и продължи: — Споменаваш за някаква «смърт на петимата», за която Колумб изразява угризения в писмото си. Какво знаеш по този въпрос?

Сините очи заиграха от възбуда.

— Изненадан съм, че не се хвана веднага за това. Разрових се в библиотеката си и намерих една странна история от някой си Гарсиласо де ла Вега. Тя може да хвърли известна светлина. Там се твърди, че седем години преди Колумб да тръгне на историческото си първо плаване, един испански кораб попаднал в буря, недалеч от Канарските острови и бил отнесен чак в карибския район. Пет от седемнадесетте членове на екипажа оцелели. Те поправили кораба и се върнали в Испания. Колумб научил за тях и ги поканил у дома си, където били пребогато нагостени. В хода на веселбата, те разправили всичко за пътуването си.

— Нищо изненадващо. Моряците обичат да пускат такива истории, дори и без езиците им да са развързани от пиене.

Пърлмътър издаде огромното си туловище напред.

— Било е нещо повече от приятелска приказка. Било е несъмнено добре планирана операция за събиране на сведения. Тези прости моряци не подозирали, че притежават информация с неоценима стойност. Колумб организирал експедиция и търсел източници за финансирането ѝ. И ето ти сведения от първа ръка, които могат да отворят вратата към несметни богатства. Моряците са могли да го осведомят за теченията, посоката на вятъра, показанията на компаса, географската ширина, продължителността на плаването. Може би дори са виждали туземци със златни украшения. Помисли си само какво значи това. Техният опит не само доказвал, че може да се стигне до Китай и Индия, което Колумб смятал, че ще направи. Те знаели пътя за отиване и за връщане! Колумб възнамерявал да завладее нови земи за Испания. Бил убеден, че ще намери злато или поне ще се срещне с Великия хан, от когото да получи доходен монопол за подправки и други скъпи стоки. Колумб знаел за славата и богатствата на Марко Поло и мислел, че може да се справи по-добре от него.