Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Виждаш ли? — отвърна Остин. — Не е по-различно от наемането на някакъв специалист днес. А сега, аз да те попитам нещо. Какво мислиш, че е станало с оня камък?

— Пак се обадих на дон Ортега и помолих да издири следите му. Според него, е бил част от наследството, разпродадено от Луис Колумб, с цел набиране на средства за финансиране на дегенериралия му начин на живот. Ортега ще се свърже с музеите и университетите в Испания и ако няма успех, ще разшири кръга на търсенето в околните страни.

Остин си мислеше за Колумб моряка. Как се връща при «Ниня», безстрашното малко корабче, което така прилежно му служи в предишни плавания. Може би един днешен «Ниня» ще отведе и тях до отговора на загадката.

— Камъкът има своя произход отсам Атлантика — каза Остин. — Ще се обадя на моята приятелка, археоложката доктор Киров и ще я попитам дали е чувала за такъв камък. — Той се усмихна. — Не е ли странно? Търсим улики за убийства днес в случаи преди столетия.

— Не е толкова необикновено. В моята практика минало и настояще често пъти са едно и също. Войни, глад, наводнения, революции, епидемии, геноцид. Това се повтаря и повтаря непрекъснато. Сменят се само актьорите. Но стига с тия злокобни приказки! Да се обърнем към по-весели неща! — заключи грейнал Пърлмътър. — Виждам, че се задава ново ястие.

Сан Антонио, Тексас

Докато Остин се наслаждаваше на скъпия и изискан обяд, на хиляда и шестстотин мили оттам, Завала дояждаше медена поничка в едно кафе на Paseo del Rio, или «Речната алея» — живописния туристически район по поречието на река Сан Антонио. Той погледна часовника си, допи бързо кафето и се насочи встрани от реката, към бизнесцентъра на града. Влезе във фоайето на висока сграда.

След стратегическото заседание, Завала си събра багажа за една нощ и се отправи към Тексас, на борда на военен самолет, до въздушната база «Лекланд». От нея взе такси до хотел в центъра на града. Йегър можеше да прави чудеса с компютърните си деца, но дори той призна, че «Тайм куест» е костелив орех. Понякога човешките очи и ум със своята способност да долавят и анализират нюанси бяха много по-полезни, от която и да е сложна машина.

Завала потърси «Тайм куест» в дългия списък на наемателите в сградата. След малко излезе от асансьора и попадна в просторна приемна, чиито стени бяха окичени с огромни, кафеникави фотографии на археологически чудеса по света. Точно под снимката на Голямата пирамида се виждаше бюро от черен емайл и стомана, напълно не на място и извън времето, определено от заснетите антики. Още по-малко на място изглеждаше седналата зад него брюнетка, наближаваща края на двадесетте си години.

Завала се представи, като ѝ подаде визитна картичка, отпечатана същата сутрин.

— О, да, мистър Завала, туристическият писател. Вие се обаждахте вчера. — Погледна календара си, натисна един бутон на телефона и съобщи нещо. — Мис Харпър ще ви приеме след минутка. Имате голям късмет, че ви приемат толкова бързо. Нямаше да е възможно, ако внезапно не беше анулирана една планирана среща.

— Високо оценявам това. Както обясних, щях да се обадя по-рано, но всичко стана в последната минута. Дошъл съм, за да пиша по темата «Нощният живот в Сан Антонио» и ми хрумна, че бих могъл да използвам случая за още един материал.

Тя му се усмихна приятелски:

— Отбийте се след разговора с мис Харпър и аз може би ще ви предложа някои интересни места.

Секретарката беше млада, с мургава красота и Завала би се изненадал, ако тя не познаваше интересните места.

— Много ви благодаря — отвърна Завала по най-очарователния си начин — Много ще ми помогне.

Директорката на Връзки с обществеността на «Тайм куест» беше красива и елегантно облечена жена, на около четиридесет години. Филис Харпър се появи от един коридор и енергично стисна ръката на Завала. После го поведе през дебели килими до офис с високи прозорци, предлагащи панорама на просналия се долу град и неговото сърце — Кулата на Америките. Разположиха се от двете страни на малка масичка.

— Благодаря за вашия интерес към «Тайм куест», мистър Завала. Съжалявам, че не мога да ви отделя повече от няколко минути. Мелъди вероятно ви е казала, че бе анулирана друга среща.

— Да, каза ми. Благодаря ви, че изобщо ми отделихте време. Сигурно сте много заета.

— Имам петнадесет минути до среща с изпълнителния директор. — Обърна очи нагоре. — Той е маниак на тема точност. За да стане по-бързо, може би най-напред аз да побъбря десет минути и да ви оставя пет за въпроси. Комплектът материали, който даваме на журналисти, съдържа доста информация.