Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Мелъди наклони кокетно глава:

— Е, винаги си остават нощните заведения.

— Благодаря за напомнянето! Търся наистина нестандартни места, посещавани от по-млади вътрешни хора. Ако нямате други планове, мога да ви поканя на обяд и да си поговорим за нощния живот в града.

— Има много хубав ресторант наблизо. Съвременен и много популярен. Можем да се срещнем за обяд там.

Завала надраска координатите и се спусна с асансьора на партера. Пак отиде при справочника и си записа всичките подразделения на «Халкон индъстриз». Бяха общо осем. Главно свързани с минното дело и корабоплаването, както бе посочила и директорката. Взе асансьора, отмина «Тайм куест» и влезе в голямо фоайе със секретарка и рудовози, изписани по целите стени. «Халкон шипинг». Каза на секретарката, че вероятно е сбъркал и се върна в кабината.

Повтори упражнението с всички компании, под егидата на Халкон. Офисите доста си приличаха, ако изключим стенописите. Всички секретарки бяха млади и привлекателни. Натисна бутона за най-високо разположения офис на Халкон, но кабината го отмина. Когато излезе от нея, се видя в достолепната тишина на адвокатска фирма.

— Извинете — обърна се той към секретарката със семпъл и делови вид. — Натиснал бях долния етаж, а попаднах тук.

— Това става непрекъснато. Отдолу са разположени кабинетите на висшите служители на Халкон. За да спрете там, ви трябва специален код.

— Е, поне ако ми дотрябва правен съвет, ще знам къде да го потърся.

Върна се на партера с надеждата, че не е събудил подозренията на охраната със своите нагоре-надолу. След взривяването на федералното здание в Оклахома сити, не беше препоръчително да се шляеш из подобни места. Излезе на улицата, взе такси, после още едно, за да се убеди, че не го следят, и повися малко в една книжарница, докато стана време за Мелъди.

Ресторантът се наричаше «Бомбоубежище» и бе аранжиран в тематиката на петдесетте години. Заеха сепаре, чиито седалки бяха взети от десото кабрио, модел 1957. Мелъди беше тексаско момиче, родено и отгледано във Форд Уорт и работеше за «Тайм куест» от около година.

По време на обяда Завала я попита:

— Мис Харпър ми разправяше за големия шеф, мистър Халкон. Срещала ли сте го някога?

— Не лично, но го виждам всеки ден. Оставам по един час след всички други, за да мога да поуча малко. Посещавам правни курсове. — Тя се усмихна. — Нямам намерение да бъда цял живот секретарка. И мистър Халкон стои до късно. Тръгваме си по едно и също време. Той слиза с личния си асансьор и една лимузина го взема.

Знаеше, че Халкон живее извън града, но повече от това Мелъди не можеше да каже.

— Как изглежда? — попита Завала.

— Мургав, слаб, богат. Красив по някакъв опасен начин. — Тя се засмя. — Може би просто така изглежда на осветлението на гаража.

Мелъди беше интелигентна и духовита. Завала се почувства като мръсник, докато записваше телефона ѝ, за да го заведе на обиколка по нощните заведения. Записа си да ѝ се обади от Вашингтон, за да заглади нещата. След обяда намери една библиотека и влезе в Интернет, за да се информира за корпорацията на Халкон. Прочетеното съвпадаше с краткото описание на мис Харпър. След това нае кола средна класа, която не се набива в очи и се снабди с туристическа брошура за Аламо. Нищо нямаше да загуби, ако глътне малко тексаска история, в очакване на рандевуто си с тайнствения мистър Халкон.

Кеймбридж, Масачузетс

Като остави слушалката, Нина Киров се усмихна при мисълта колко интересен бе станал животът ѝ след срещата с Кърт Остин. Ако атлетичният мъж с платинена коса не я измъкваше от морето край мароканския бряг или не ръководеше секретна операция в Аризона, той я омайваше с молби от най-невероятно естество. Като тази сега. Да види дали не може да изрови нещо, във връзка с исторически паметник, който може би е направен от камък и вероятно е изнесен от Ямайка, при една от Колумбовите експедиции. Възможно е камъкът да е бил използван за навигационни цели и не е изключено той все още да е в Испания.

Нека само Док да чуе това, мислеше си тя, докато набираше номера. Док беше доктор Дж. Линъс Орвъл, харвардски професор, с повече букви пред името си, отколкото в азбуката. Беше свъртял бърлога зад обраслите в бръшлян стени на харвардския музей «Пийбоди». Натрупал бе световна слава като специалист по етнология на средноамериканските култури. В академичните среди, беше известен с брилянтния си интелект и репутацията си на откачалка.