Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Ами онова Колумбово писмо, за което ти разказах? В него се споменава за подобен камък. Как се вписва то в съобщението за Колумбовата колекция на семейство Алберти?

— Не можеш да правиш изводи, въз основа на стара изрезка от вестник. Освен това ти ми каза, че съществуват съмнения относно автентичността на това писмо. Но даже и да е по-истинско от истината, все пак остава необходимостта да се потвърди идентичността на плочата. Мъчителна мисъл. Напълно е възможно Колумб да я е докарал у дома си, без някой да научи. Той е известен с потайността си. Има становища, според които при първото си плаване, е крил от екипажа истинския размер на изминатите разстояния, за да не знае никой колко далеч са от брега. За Колумб би било присъщо да скрие нещо. За нещастие трябва да помним, че сме учени, а не автори на полунаучни популярни археологически небивалици.

Орвъл беше напълно прав. Беше непрофесионално да се правят изводи на тоя етап.

— Италианският професор прави вярна забележка — испанците са се интересували от плячка, не от наука.

— Така е. Кортес положително не е Наполеон, който става причина учените да открият Розетната плоча.

Интересно, и тя си бе помислила за нея. Фундаментално откритие, което дава ключа за разчитането на йероглифите чрез един текст, издълбан на два езика — древногръцки и древноегипетски.

— Всичко бих дала да видя тая плоча с очите си.

— Много бих желал да ти предоставя такава възможност, но, уви, за съжаление нашият камък е доста трудно достъпен.

— Естествено. Колко съм тъпа. «Андреа Дориа». Той се сблъскал с друг кораб.

— Да. «Стокхолм». В резултат от този нещастен инцидент, нашата плоча почива на дъното на Атлантика, на повече от шестдесет метра дълбочина. Можем само да се надяваме, че рибите оценяват това съседство. Много жалко! Може би щяхме да измъкнем някакво доказателство за съществуването на Атлантида, та да предизвикаме някое и друго сензационно заглавие. «Луд професор отново в акция» или нещо от този род.

— Сигурна съм, че ще си намериш нещо не по-малко сензационно — топло каза Нина. — Благодаря ти за помощта, Док!

— Радвам се, че те чух. Много пътуваш. Какво ще кажеш да обядваме заедно тая седмица?

Нина го помоли да ѝ се обади на другата сутрин, за да погледне в програмата си. Веднага след това набра номератора на «Бостън херълд» и поиска връзка с новинарската зала. Отговори ѝ женски глас:

— К.Т. Причърд слуша.

— Здрасти, К.Т. Тук е археологическата ти приятелка с молба за услуга. Имаш ли свободна минутка?

— За вас винаги, доктор Киров. Имате късмет. Ей сега приключих с материала, но докато се правя, че работя по него, никой няма да ме закача за друг. Какво мога да направя за вас?

Причърд бе използвала Нина като научен консултант при написването на поредица наградени статии относно крадена етруска ваза, неумишлено откупена от фонда на аристократичния Бостънски музей на изящните изкуства. Оттогава се чувстваше задължена. Нина каза на репортерката, че се интересува от всякаква информация, свързана с транспортирането на археологическа находка на борда на италианския «Андреа Дориа».

— Ще проверя в документацията и ще звънна.

Телефонът иззвъня след час. Беше Причърд.

— Доста си бърза — каза учудено Нина.

— Всичко е микрофилмирано, затова. Изписани са тонове хартия във връзка с «Андреа Дориа», веднага след катастрофата. Повечето се отнасят до разследването. Това го отминах. Корабът бил пълен с ценни товари. Приличал на плаващ музей. Не се споменава за този предмет. Така че, насочих се към годишнините. Знаете, вестниците имат обичая да припомнят годишнини от всякакви събития, за да си пълнят страниците в постни дни. Намерих статия по повод на тридесетата годишнина. Посветена е на темата за героите и страхливците. Част от екипажа офейкала, а другата заслужавала медал. Както и да е, имаше интервю с един от тях. Келнер. Нали казахте, че онова нещо го карали в брониран камион?

— Именно. Според съобщението на Асошиейтед прес.

— М-да, както и да е. Та тоя келнер видял, докато корабът потъвал, как някакви хора ограбват брониран камион.

— Грабеж!

— Именно. Група въоръжени мъже. Камионът бил в трюма.

— Не е за вярване! Какво друго казва?

— Нищо. Той просто се изпуснал, докато разправял на репортера как слязъл в трюма да търси крик, за да освободят една от жертвите. Потърсих тоя репортер. Чарли Флин. Истински стар боен кон. Пенсионер. Направил всичко, за да изстиска още нещо от оня келнер. Искал да си осигури заглавие на първа страница. Неразказана история! Потъващ кораб! Маскирани мъже! Драма под палубата и все неща от тоя порядък. Обаче човекът стиснал уста. Не искал да говори, сменил темата, много се ядосал. Помолил Чарли да не публикува чутото.