Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Но той все пак го е публикувал.

— Така е било по онова време. Каквото кажеш, заминава за вестника. Не е като сега, с всичките тия адвокати, дето ти дишат във врата и само дебнат да заведат иск за вреди и обезщетения. Все пак споменато е чак най-накрая на статията. Изглежда, дежурният редактор е решил, че е твърде тънко откъм доказателства, за да се използва в заглавието, но става за пикантериен пълнеж. Чарли изровил неколцина оцелели от «Дориа», за да потърси друг източник за същата история. Никой не бил и чувал за нея.

— Как се казва тоя келнер?

— Ще пусна изрезката по факса, чакайте… ето го. Италианец. Името му е Анджело Донатели.

— Имаш ли му адреса?

— По онова време живеел в Ню Йорк. Според Чарли, държал шикозен ресторант. Само това можа да ми съобщи за човека. Кажете, доктор Киров, има ли тук хубава история?

— Не съм сигурна, К. Т. Ако има, ти първа ще я научиш.

— Това ми стига. Обаждайте ми се по всяко време!

След като затвори, Нина се загледа в пространството в опит да направи връзка между огромен камък от времето на Колумб, морска катастрофа и въоръжен грабеж с мароканското клане. Нямаше смисъл. Със същия успех можеше да свърже шумерското клиновидно писмо и пиктограмите от остров Минос. Отказа се и позвъни на Остин.

Вашингтон

Следите на Анджело Донатели се оказаха изненадващо лесни за откриване. Остин просто зададе името в Интернет и извади петнадесет справки, сред които и статия от «Бизнес уик» с пространен отчет за издигането от нищото на някакъв прост келнер, до положението на собственик на един от добрите нюйоркски ресторанти. На снимката, представяща Донатели, в разговор с главния му готвач, се виждаше среброкос мъж на средна възраст, който повече напомняше за изтънчен европейски дипломат, отколкото за ресторантьор.

Остин поиска телефона от услуги и след малко разговаряше с любезната заместник-управителка на ресторанта.

— Мистър Донатели го няма днес — каза тя.

— По кое време е най-вероятно да го открия?

— Очакваме да се прибере утре от Нантъкет. Опитайте около три следобед!

Нантъкет. Остин познаваше този остров, разположен срещу Масачузетс, от няколкото си акостирания там при плавания с яхта към Мейн. Опита да открие тамошния телефонен номер на Донатели. Нямаше го в указателя. След минута разговаряше с лейтенант Кофън от полицията в Нантъкет. Остин се представи като служител на НАМПД и каза, че иска да влезе във връзка с Анджело Донатели. Разчиташе на предпоставката, че полицаите по такива малки места познават и кучетата в района си.

Полицаят съобщи, че Донатели наистина притежава лятна къща на острова, но се оказа и доста подозрителен:

— Какво иска Националната агенция по морско и подводно дело от мистър Донатели?

— Правим някои исторически изследвания върху морските катастрофи. Мистър Донатели се е намирал на борда на «Андреа Дориа», когато корабът е бил блъснат.

— Чувал съм тази история. Виждал съм и човека един-два пъти. Приятен мъж.

— Опитах се да го намеря по телефона, но номерът го няма в указателя.

— Да, повечето хора, които живеят около него, май предпочитат така. Строят тия големи къщи, за да си осигурят спокойствие.

— Може би ще се опитам да хвана самолет по-късно днес и ще дойда да се срещна с него.

— Вижте какво. Като дойдете на острова, минете край полицейския участък на «Уотър стрийт» и попитайте за мен. Ще ви упътя по картата.

Добро ченге, помисли си Остин. Не искаше да даде каквато и да е информация за един от заможните собственици на недвижими имоти на острова, преди да е видял очите на питащия.

Остин не допускаше, че Нина ще попадне така бързо на следа.

Завала в Тексас, Траут в Юкатан. Може би пък той щеше да изстиска набързо едно интервю от Донатели. Възползва се от служебното си положение, за да си купи билет от малка авиокомпания, извършваща постоянни полети от Вашингтон до острова, с едни и същи пътници. Няколко часа по-късно, беше на борда на малък хидроплан, поел на североизток.

Полетът му даде време да се запознае с папката, оставена от Йегър на бюрото му, преди да излезе. Остин бе поискал от компютърния гений да разпита електронните си чудесии, дали не знаят нещо за Братството, тайното общество от шестнадесетото столетие, което бяха обсъждали по време на обяда с Пърлмътър. И да проследи всяка възможна връзка между Los Hermanos и Христофор Колумб. Остин хвърли поглед през илюминатора към блестящия океан долу и зачете: