Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Горе ръцете! Не се обръщай! — Мъжът говореше дрезгаво и с акцент.

Остин бавно вдигна ръце.

— Мистър Донатели?

— Не говори! — Мъжът подсили заповедта със силно мушкане във врата. Една опитна ръка ловко пребърка Остин и измъкна портфейла от джоба му. Доволен от липсата на оръжие, мъжът нареди на Остин да се изкачи по външната стълба към втора веранда, опасваща къщата от три страни. Сякаш отмъщавайки си за нещо, мъглата се устреми отвсякъде и Остин не би могъл да забележи облегнатата на парапета фигура, ако вниманието му не бе привлечено от оранжевото блещукане на цигара и уханието на силен тютюн.

— Седни! — каза мъжът с пушката. Остин направи, каквото му казват, и се отпусна в един просмукан от влага шезлонг. Насочил оръжието си към Остин, мъжът се обърна на италиански към пушача. Разговорът им продължи около минута. Вторият човек каза:

— Кой сте вие?

— Името ми е Кърт Остин и работя в Националната агенция по морско и подводно дело.

Последва пауза.

— Последователен сте, все пак. Същото сте казал и на лейтенант Кофън. — Гласът говореше с акцент, но не така силен, както на човека с пушката.

— Говорил сте с Кофън?

— Разбира се. Полицията прави всичко възможно да улесни живота на летовниците. Особено на онези, които не забравят нейните спомагателни фондове. Помолил съм го да ми съобщава за всеки, който пита за мен. Той дори предложи да ви придружи. Казах му, че ще се справя и сам.

— Значи вие сте мистър Донатели.

— Аз задавам въпросите. — Ново ръгане във врата. — Кой сте вие всъщност?

— В портфейла ми има документи.

— Документите се фалшифицират.

Тоя Донатели ще се окаже костелив орех.

— Лейтенант Кофън се е обаждал в НАМПД и е проверил кой съм.

— Не се съмнявам, че сте този, за когото се представяте. Интересува ме кой сте наистина.

Търпението на Остин се изчерпваше.

— Защо една правителствена агенция като НАМПД ще иска да разговаря с мен? Аз държа ресторант в Ню Йорк. Единственото ми вземане-даване с морето са морските продукти, които купувам от «Рибния пазар на Фултън».

Закономерен въпрос.

— Вие сте бил на «Андреа Дориа».

— Лейтенант Кофън ми каза, че сте споменал «Дориа». Тази новина е остаряла, нали?

— Надявахме се, че може да разполагате със сведения, които да ни помогнат при един съвременен случай.

— Разкажете ми за този случай, мистър Остин. Можете да свалите ръцете си, но не забравяйте, че братовчед ми Антонио е от Сицилия и като повечето сицилианци не се доверява никому. Много е добър с лупарата, особено отблизо.

Лупара наричаха ловджийска пушка с отрязани цеви, любимо оръжие на сицилианската мафия, преди да се ориентира към автоматични алтернативи и дистанционно управлявани бомби в леки коли. Старинно, но все пак смъртоносно оръжие.

— Преди да започна — каза Остин с равен глас, — ще ви бъда благодарен, ако съобщите на братовчеда Тони, че ако не престане да ме мушка във врата, ще натикам лупарата на място, където слънце не грее.

Нямаше как Остин да изпълни заплахата си, но денят беше дълъг и му беше дошло до гуша да го мушкат във врата. Донатели преведе. Антонио отстъпи настрани, но продължаваше да насочва пушката към Остин. Някаква цепка, която би могла да бъде и уста, се разтвори в нещо, което би могло да мине за усмивка.

В светлината от запалка се откроиха хлътналите очи на Донатели.

— Разкажете ми сега вашата история, мистър Остин.

— Всичко тръгна от Мароко — започна Остин. После стигна до настоящия момент, като обясни как се е появила следата на Донатели: — Един от нашите сътрудници попадна на името ви в някакъв вестник. Когато разбрах, че сте свидетел на обир на брониран камион в трюма на кораба, реших да се срещна с вас.

Донатели помълча малко, после се обърна на италиански към братовчед си. Тантурестата фигура мина мълчаливо през плъзгащата се врата и след миг в къщата светна.

— Да се разположим по-удобно вътре, мистър Остин. Тук е влажно. Зле е за костите. Трябва да ви помоля за извинение. Помислих ви за един от ония. Но те никога не биха си дали труда да сътворят такава фантастична история, така че тя трябва да е вярна.

Остин влезе вътре. Донатели му посочи плюшено кресло пред голяма камина, седна в друго срещу него и натисна дистанционното. Газов пламък лумна в камината. Приятната ѝ топлина веднага се усети през предпазното стъкло.

Остин погледна към лавицата на камината, където имаше миниатюрно мащабно копие на «Андреа Дориа». То беше само част от колекция предмети, снимки, рисунки и дори плаващо съоръжение, пръснати в просторното помещение. Всичко беше свързано с «Дориа».