Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Донатели го гледаше. Неравната светлина от камината заливаше все още красивите черти на мъж в седмото десетилетие. Гъстата причесана назад вълниста коса беше по-сива, отколкото на снимката в списанието. Общо взето, Донатели бе остарял красиво. Личеше, че е във форма, а в скъпия си светлосин анцуг и модни спортни обувки имаше вид на човек, който полага усилия затова.

Братовчедът Антонио беше пълна противоположност. Нисък и квадратен, с бръсната глава и бдителни очета на лице, прилично на боксова круша. Счупен нос, уши като карфиол и жълтеникава кожа, цяла в белези. Облечен бе с черна риза и черни панталони. Той се появи отново с поднос с две стъклени чашки и портфейла на Остин. Обликът на сервитьор донякъде се накърняваше от преметнатата през рамо лупара.

— Грапа — каза Донатели. — Тя ще изсуши влагата в кокалите ни.

Остин прибра портфейла в джоба си и опита питието. Италианската огнена вода опари гърлото му. Почувства се добре.

Донатели отпи и попита:

— Как ме намерихте чак тук, мистър Остин? Строго съм инструктирал служителите си да не казват на никого къде се намирам.

— От ресторанта ме уведомиха, че сте на острова.

— Дотук са ми значи, мерките за сигурност — усмихна се възрастният човек. Отпи друга глътка и се загледа мълчаливо в огъня. После вдигна глава и прониза Остин с очи. — Не беше грабеж — каза той.

— Вестникът греши?

— Така го казах за по-лесно. При грабеж крадците вземат нещо. В този случай, не отнеха нищо освен живот. — С остър усет към детайла и чувство за хумор, Донатели разказа събитията от оная паметна нощ през 1956. След толкова години, гласът му пак трепереше, описвайки тръпките на умиращия кораб, докато той търси пътя си във влажната тъмнина. Разказа как е избита охраната на бронирания камион, как е избягал, как се е спасил. — Казахте, че в камиона имало камък — прошепна той. — Защо ще се избиват хора заради един камък, мистър Остин?

— Може би не е бил обикновен камък.

Италианецът поклати озадачено глава.

— Мистър Донатели, преди малко казахте, че сте ме взели за един от тях. Какво имахте предвид?

Ресторантьорът внимателно обмисли думите си:

— През всичките тези години, откакто корабът потъна, не бях казвал нищо никому. Пред вестника просто се изпуснах. Винаги съм усещал вътрешно, че трябва да мълча. След статията ми се обади някакъв мъж и ме предупреди никога да не споменавам отново тази случка. Гласът му беше като лед. Той знаеше всичко за мен и семейството ми. Знаеше кой е фризьорът на жена ми. Имената на децата и внуците ми. Къде живеят. Предупреди ме, че ако кажа и дума някому, ще ме убият. Но преди това ще видя как избиват семейството ми. — Донатели гледаше в огъня. — Аз съм роден в Сицилия. Повярвах му. Не давах повече интервюта. Помолих Антонио да дойде да живее с мен. По онова време той имаше някои проблеми с властите у дома и възможността да се пресели го зарадва.

От очуканото лице на Тони и лекотата, с която държеше оръжието, Остин доби ясна представа за естественото на споменатите проблеми, но не задълбочи въпроса.

— Предполагам, че мъжът не си е казал името, нито кого представлява.

— И да, и не. Не каза име. Но даде да се разбере, че не е сам, че има много братя.

— Братя. Да не би да е казал «Братство»?

— Да. Мисля, че така каза. Чували ли сте за тях?

— Съществувала е организация, наречена Братство на Светия меч на истината. Работили са за испанската Инквизиция. Но това е било преди стотици години.

— Мафията също води началото си преди стотици години — отвърна Донатели, хвърлил развеселен поглед към братовчед си. — Защо този случай да е по-различен?

— Продължаващото съществуване на мафията се установява много лесно, благодарение на продължаващата ѝ дейност.

— Да, така е, но макар че хората в старата родина са знаели, че такава организация съществува и че Черната ръка се е прехвърлила с емигрантите в Америка, тукашната полиция не знае нищо за La Cosa Nostra 83, докато случайно не попада на един, който престъпил закона omerta. Мълчи или ще умреш.

— Искате да кажете, че една тайна организация може да действа и да не бъде открита в продължение на векове?

Донатели разпери ръце:

— Мафията извършваше убийства, грабежи, изнудвания и все пак директорът на ФБР Хувър се закле, че не съществува такова нещо като La Cosa Nostra.

С мисълта, че тезата на Донатели е доста стабилна, Остин заразглежда помещението.

— Далече сте стигнал от ония сервитьорски времена — отбеляза той, загледан в луксозната дъбова облицовка и бронзови брави.