Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Madré mia — донесе се жалко скимтене отляво на Гонсалес.

— Silencio 84— изсъска той към водача на амфибията. Заповядано им беше да мълчат, под страх от разстрел.

Гонсалес не искаше да го застрелят, само защото някакъв страхлив ревльо не може да си държи устата затворена. Мълчаливецът отдясно му допадаше повече. Издължен и гъвкав в движенията си като змия. Убиец като самия него. При друг случай, Гонсалес с удоволствие би си побъбрил професионално със съседа по въпросите на науката да убиваш, усвоявана от него в качеството му на потънал в рани осиротял хлапак, по мизерните улици на Буенос Айрес, където си играеше на котка и мишка с ескадроните на смъртта, наемани от местните търговци за изтребване на уличните бандитчета. Търговците гледаха на тях като на вредни насекоми. Гонсалес беше невръстен юноша, когато се яви пред търговците с делово предложение — да се внедрява в добре познатите му банди и да избива себеподобните си с гарота или нож в съня им. С напредване на възрастта задачите ставаха по-сериозни. Конкуренти в бизнеса, политици, неверни съпруги. Всички отправяни без време на оня свят. Пистолет. Нож. Мъчения. Гонсалес си бе спечелил репутацията на акуратен доставчик точно на исканата услуга.

Втори прожектор очерта още една мускулеста фигура с друга маска — зинала паст и кървавочервен език на ягуар.

Гонсалес отново изпсува през зъби. Той седи на студа, а някакъв идиот си прави маскарад! Не е честно. И само, защото оплеска една работа. Все повече поръчки отиваха в ръцете на по-млади убийци, когато го посетиха емисари на Братството. Той дори не знаеше, че то съществува, но те знаеха за него всичко. Искаха го за специални задачи и застаряващият наемник прие с радост. Парите бяха добри. Работата не беше трудна. Също като в уличния му период — чакаш обаждане, проникваш и убиваш. Лесни задачи. Като в Мароко.

Мароко. Искаше да не е чувал тая дума.

Проста работа, бе казал човекът от Мадрид. Невъоръжени, нищо неподозиращи учени. Включваш се в експедицията. Организираш нападението. Изриваш жертвите от леглата им, изколваш ги като овце и бързо закопаваш телата, да не остане и следа. Само да не беше тая кучка с руското име! Господи, какви сладки планове имаше той за нея! Жадно разглеждаше онова стройно тяло, докато тя седеше пред палатката си и разресваше коса с цвят на зряло жито под следобедното слънце. При разговор, тя се държеше с грубовата любезност. Отпъждаше го като досадно насекомо, полазило красивото ѝ бедро. Щеше да я принуди да моли за живота си, предлагайки в замяна единственото си богатство — това възхитително тяло.

Но тя не беше в леглото, когато нахлу в палатката ѝ, а при преследването беше по-бърза от вятър. Три пъти беше в ръцете на Братството и три пъти им се изплъзна. Амфибията не я удави. Групата, изпратена на борда на кораба на НАМПД да довърши работата, бе или застреляна, или жива изгорена. Единственият оцелял стоеше сега от лявата му страна.

Заповедта да замине за Тексас не беше изцяло изненада. Гонсалес очакваше да получи остро предупреждение, парична глоба и нова задача. Вместо това, въоръжени с автомати мъже го подкараха като говедо заедно с останалите. След смрачаване ги изкараха тук и им наредиха да стоят мирно. Предупредиха, че ако мръднат или издадат звук, ще ги застрелят. И така, стояха си тук, заслушали писъците на койотите в нощния въздух на пустинята. До момента.

Нова светлина. Появи се трета фигура. Череп с празни очи и мъртвешка усмивка.

От невидими високоговорители се разнесе глас:

— Поздрави, братя мои! — Изрече той на изискано кастилско наречие.

— Поздрави, Господарю Халкон — отвърна невидим хор.

— Знаем защо сме се събрали. Трима от нас бяха получили задача да продължат святото ни дело и ни подведоха. — Гласът млъкна за момент. — Наказанието е смърт.

Ето ти го и куршума, помисли си Гонсалес. Майната му, животът бе минал приятно. Запъна крака в земята, та да посрещне с тяло оловния ураган. Дано само стане по-бързо. Несвикнали, краката го боляха от стоене. Изненада го нещо кръгло, което излетя от тъмното и заподскача по земята. Помисли черно-белия предмет за футболна топка. Когато спря по средата на двете групи мъже, забеляза, че е изрисувана с черепи.

Гласът се разнесе отново:

— Ще получите възможност да се преборите за живота си. Играта ще определи дали ще живеете, или ще загинете.

Прожекторите угаснаха. Трите фигури изчезнаха. Но само за миг. Блеснаха множество ярки светлини и Гонсалес видя, че заедно с останалите се намира в пространството между две успоредни каменни стени. Тримата костюмирани бяха свалили маските си и стояха в противоположния край. В средата на всяка от двете стени висеше баскетболно табло с изписана на него папагалска глава В полумрака върху стените се долавяше движение на хора. Стотици, ако се съди по гласовете им.