Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Изяж ги! — излая той.

Отново съюзени от отчаянието, двамата отстрани тръгнаха срещу противника, докато Гонсалес държеше средата, за да овладее топката. Приготви се за силен удар, с който да я вдигне високо. Усети плътния допир. Топката се издигна и сякаш нищо не би могло да я спре. Когато тя се отдели от земята, пазеният от убиеца противник подскочи високо и с движение на балетист подложи кожената подплънка на пътя ѝ. Топката се отклони и звучно удари партньора му, който падна.

Гонсалес помисли, че се е хлъзнал, но движението беше преднамерено. Мъжът стисна топката между глезените си и я запрати във въздуха. Съотборникът му я посрещна с глава и я отклони към ринга. За миг изглеждаше, че ударът е къс, но топката се поколеба върху ръба на ринга и тупна през него на земята.

Играта свърши.

Последва див рев от горния край на стените.

И тишина.

Гонсалес и другарите му стояха задъхани, потънали в пот и мръсотия. Топката бе минала през ринга с показна лекота. Бяха си играли с тях като с мишлета. Противниците им наистина имаха умения на богове, а техният шанс си беше нулев още в началото.

Вътрешната стена беше цяла в рисунки. Гонсалес не бе обърнал внимание на това до момента, но сега проследи погледите на своите противници. Изобразени бяха групи играчи, загледани едни в други над изрисувана с черепи топка. На едно място победителят държеше нож в ръка, а в другата — отрязана глава. Обезглавената жертва бе коленичила пред него. От врата ѝ като змии се виеха струи кръв.

Тълпата ги притисна и ги накара да коленичат. Някой сграби косата му и изви главата назад. Гонсалес проумя участта си. Три подобни на мечове ножа лъснаха във въздуха и три глави почти едновременно тупнаха на земята. Очите трескаво се въртяха в орбитите, докато трите кълба стигнаха до първото, което бе решило съдбата им.

Високо от наблюдателния си пост Завала прошепна «Господи!». Не вярваше на очите си. Бе наблюдавал играта с интерес. Дори от това разстояние забеляза, че е доста грубичка. Но чак накрая проумя колко сериозен е бил залогът за участниците в нея. Спусна се по дървото и затича през храсталака към колата.

Помещението във вътрешността на пирамидата беше огромно. Покрай каменните му стени бяха наредени стъклени витрини с безценни нефритови маски в тях. На едната стена имаше огромен екран. Халкон наблюдаваше как Гонсалес и съотборниците му доиграват последните кървави мигове от своя живот, после се извърна към седналия в кожено кресло мъж с белег на лицето, който пушеше пура:

— Искаш ли да видиш повторението, Гусман?

— Ще го погледна в края на спортните новини, ако не възразявате, сър — отговори белязаният.

Халкон махна към скрит сенсор и картината угасна.

— Не ми казвай, че си загубил интерес към нашата игра.

— Не искам да гледам некадърници, сър — отговори Гусман и отпи от чашата си. — Игрите стават все по-кратки, а им липсва умение и финес.

Халкон не се изненада от грубия отговор. Измъкна пура от скъпа кожена кутия, украсена със злато, запали и замислено загледа Гусман през димната пелена.

Знаеше го от деня на рождението си, когато неговият баща определи най-довереното си лице за личен закрилник на сина си. Човекът беше напълно лишен от емоции, затова така се харесваше на макиавелистичния комбинатор Халкон.

— Прав си — каза той с отвращение. — Такива мърлячи опорочават целите на играта — да насажда страх и подчинение сред следовниците ми, като ги кара да се гордеят с културното си наследство.

Ръката му се плъзна към телефона.

— Победителите да се строят за връчване на наградите така, че да ги виждам — късо разпореди той. После отиде до стъклен шкаф с няколко карабини и пистолети вътре. Извади една пушка с оптически прицел и каза:

— Хайде, Гусман!

Халкон тръгна към врата, която ги изведе на тъмен балкон, над полето. В осветеното пространство ясно личаха фигурите на победителите. Халкон опря приклад в рамото си и присви око в оптическата тръба. Карабината излая три пъти, като Халкон ловко действаше със затвора ѝ. Когато ехото от изстрелите заглъхна, на тревата останаха да лежат три неподвижни фигури.

— Знам, че предпочиташ австрийска карабина, при изпълнение на задачите си — промълви Халкон, докато разглеждаше със задоволство резултата от работата си, — но на мен винаги ми е вървяло с тази английска L-42A1.

Гусман погледна към игрището и разтегли устни в сардонична усмивка:

— Мисля, че току-що прекратихте договорите им.