Клайв Къслър - Загадката „Серпента

След като възвърна самообладание, Завала се впусна към колата. Последва лимузината, пускайки две-три коли между нея и своя обектив. Излязоха от града на магистрала в северозападна посока. Един след друг пазарните центрове и предградията оставаха назад. Равнината постепенно отстъпи място на заоблени хълмове и гори.

Завала караше много назад, като едва забелязваше лимузината, поела със скорост много над позволената, след като излезе от населените места. След около час, когато започна да се смрачава, излязоха от магистралата на двулентов път с доста слабо движение. Завала остана още по-назад. Не след дълго забеляза червената светлина от стопове и линкълнът изчезна. Завала намали, докато фаровете му осветиха малък пластмасов рефлектор, сочещ един черен път. Отмина го, за да остави впечатление, че отива другаде, а след няколкостотин метра направи обратен завой и се върна.

Изключи фаровете, просто за опит и установи, че може да следва черния път и без тях, ако намали скоростта до бърз човешки ход. Попита се какво може да търси из тия храсталаци важна клечка като Халкон. Може би има ловджийска хижа тук. Отвсякъде гъста гора. Понякога дърветата оредяваха и той виждаше назъбени канари и от двете страни. Пред него нямаше светлини, но това не го изненада, защото по пътя имаше много завои. За да избегне някоя неприятна изненада, Завала често спираше, излизаше от колата и отиваше напред пеша, като армейски патрул.

При поредното упражнение, забеляза пред себе си светлина. Тръгна внимателно към нея, докато видя, че източникът ѝ е самотен прожектор над порта във висока мрежеста ограда. Махна колата от пътя и приближи оградата, скрит от дърветата. Спря на ръба на землен насип, струпан при разчистване на терена. Оградата беше около два пъти по-висока от човешки ръст и завършваше със спирала от бодлива тел. Бяла табела с черни букви съобщаваше от портата, че минаването е забранено. Ставаше дума и за специално обучени да нападат стражеви кучета. Инстинктът го бе предпазил. Над табелата имаше малка кутийка, която не можеше да бъде друго, освен видеокамера.

Оградата беше твърде висока за изкачване, пък и нямаше как да преодолее бодливата тел или кучетата, а усетът му подсказваше, че има и алармено устройство. Като си спомни забелязания край пътя невисок хълм, той се върна при колата и тръгна на заден ход, за да не се забележат стоповете ѝ. После я вкара в храстите. Тръгна към хълма, започна да го изкачва, което не беше лесна задача в тъмното. Спъваше се и трябваше на няколко пъти да се измъква от разни драки, но накрая стигна гористото теме на хълма. Избра си подходящо дърво и се качи на най-високия клон, който би издържал тежестта му.

Оттук можеше да гледа зад оградата. Като се изключи самотният прожектор на портата, районът не бе осветен. Очите му бяха свикнали с тъмнината и скоро различи някакви форми. Гледаше към голям комплекс от постройки, някои правоъгълни, други цилиндрични, като над всички доминираше голяма пресечена пирамида. Постройките бяха от белезникав камък и сякаш светеха под слабите лъчи на луната.

— Ама че ловджийска хижа! — Промърмори Завала. Шантава работа!

Древен град в тексаските пущинаци. Опита се да се свърже с Остин, но клетъчният му телефон не можеше да улови сигнал. След няколко минути взиране в мрака, в напразен опит да различи някакви подробности, той реши, че е видял, каквото има за виждане. Тъкмо щеше да се спусне по дървото, когато блесна светлина и той забеляза нещо странно. Отново се вкопчи в клона и загледа като омагьосан невероятните събития, които започнаха да се развиват пред очите му.

Раул Гонсалес трепереше на тъмно в очакване куршумът да се забие в гърба му и се молеше това да стане, преди да е замръзнал в студената нощ. Отново прокле оная американка. Тя провали мароканската му мисия, тя е виновна за положението му сега. Ядните мисли бяха прекъснати. Светна прожектор и Гонсалес видя някакво фантастично същество. Отчасти човек, отчасти звяр.

От врата надолу беше мускулест мъж с бронзова кожа. Около бедрата си носеше препаска в яркозелено, жълто и пурпур. Отблизо, двете издутини над хълбоците се оказаха кожени подплънки. Лицето беше скрито зад маска, сътворена в кошмар на побъркан. Зеленикавата зурла беше дълга и покрита с плочки, очите изгладнели, а зиналата паст — пълна с огромно количество остри като ножове зъби. От тила на изрода стърчаха дълги ярки пера в червено и зелено. Чудовището стоеше неподвижно като паметник, скръстило мускулести ръце пред широки, без косми гърди.